Афганистан: Хора и съдби (2009)

Упътване до адрес:
Предложен маршрут:  

Още оферти

Описание
Ключови думи Фотография, Изкуства
Брой страници 174
Тегло 845

Виждате грешка в описанието или таблицата? Сигнализирайте ни!

„Салари работи в традицията на Робърт Капа и Себастиао Салгадо. Заснети от непосредствена близост, неговите образи разкриват съвършено владеене на черно-бялата фотографска форма.
В изпълненото му с човечност повествование, красиво и тъжно едновременно, нюансите на сивото ни разказват непознати, но нужни истории.

Рави Хадж
Носител на литературната награда IMPAC
за романа „Играта на Де Ниро

"В свят, в който списанията се надпреварват за все по-запомнящи се единични образи, които да украсят кориците им, съществува риск работата на документалисти като Бабак Салари да остане незабелязана. За разлика от тези образи за бърза употреба, фотографията на Салари изисква да забавим темпото и да вкусим момента, и както при всяка добре разказана история, най-добрият начин да направим това е да се вгледаме в разказа и да се оставим той да ни въздейства.
Фотографиите на Бабак Салари разказват сложната и многогласна история на един народ без да крещят, със състрадание и уважение. На места тази история е и автобиографична – в срещите си Салари преживява отново моменти от собствения си живот на политически изгнаник.
Страниците на този албум са изпълнени със сребристи тонове и дълбоки сенки, оживени са от ритъма на повтарящи се форми и лица, от дълбочината на преживяното в очите на деца и възрастни. Салари улавя всичко това без излишен драматизъм, с измамна лекота, заради която се връщаме към образите му отново и отново, за да ги оценим напълно.
Ръцете играят важна роля в тези фотографии. Салари се вглежда в тях многократно: в портретите, в жестове на хората, по краищата на кадрите. Изразителността им допълва лицата и сюжетите. Бабак Салари държи да се вгледаме отвъд изразните средства – в самия живот, в хората. Прави ни свидетели на реалния живот на афганистанците. Кани ни да чуем историите им
и да се свържем с тях; да избягаме от клишетата на репортажните снимки. Тези фотографии са лични и интимни; те са отворени към публиката. В тях са отразени достойнството и силата на афганистанския народ, който живее, работи, учи и расте в потресаващи битови и политически условия. Това са фотографии на съпричастието. "

Дейвид Хопкинс
Катедра по фотография
Досън Колидж, Монреал
Мнения
Задайте въпрос

Данните и цените за продуктите предлагани от нашите партньори служат за напътствие и обща информация. Моля, преди покупка проверете дали съответстват на публикуваните данни от сайта на магазина или производителя. За евентуалните неточности и грешки не носим отговорност.

^