Аз бях в разузнаването

Състояние: Отлично
Издателство: Милениум
Град на издаване: София
Художник: Адриян Николов
Наличност: singular
Ширина (мм): 140
Височина (мм): 200
Дебелина (мм): 26
Корици: Меки

Първата книга на офицер от НРС с работното му дело зад граница.
Съдбата на кадровите офицери от балканското ни разузнаване по време на Студената
война може да се сравни с житиетo на българските офицери при цар Фердинанд. През 1913 г.
българската армия е смазана от съюзниците ни Сърбия и Гърция, а Румъния и Турция ни
забиват нож в гърба, след като главнокомандващият прави фатални грешки, довели до
Първата национална катастрофа.
Виновни ли са офицерите от разузнаването на Царство България, че през Балканските
войни са подчинени на един авантюрист? Те воюваха за освобождението на поробените българи
в Македония и Одринска Тракия, а не за монарха. Трябва ли да бъдат съдени офицерите
при Дойран, Криволак и Завоя на Черна, че през Първата световна война проливаха
кръвта си за Отечеството, но изпълняваха заповеди, докарали ни Втората национална
катастрофа?
След като правителството на Станишев отвори архивите на външното разузнаване
на Балканите и постави знак на равенство между политическата полиция и разузнаването,
осъзнах, че мълчанието не е злато.
Това е предателство към хората, които дадоха всичко от себе си, за да служат на
българските национални интереси в Сърбия и Македония.
В Западните покрайнини живеят 30 000 българи, а славянското население в Република
Македония е 90 процента българско. Независимо от политическата система в България през
XX и XXI век, в тези окупирани български земи разузнаването ни имаше една цел - да опази
нашия етнос от асимилация, да гарантира човешките му права, да помага на дипломацията
в интернационализиране то на българския въпрос в Югославия.
Затова реших: нека хората узнаят какво е правил един офицер от Националната
разузнавателна служба в Скопие, Белград, Прищина, Сараево.

Велизар Енчев
Доктор по международно право и международни отношения

Велизар Пенков Енчев е дипломат, университетски преподавател, журналист и офицер в
Първо главно управление (външното разузнаване) на Държавна сигурност от 1985 до 1989 г.
и в Националната разузнавателна служба от 1990 до 1996 г. След политическите промени
от 1989 г. Велизар Енчев участва в политическия живот на страната. През есента на
2014 г. , на изборите за 43-то Народно събрание, влиза в парламента от партия НФСБ,
която с ВМРО е в коалиция "Патриотичен фронт(ПФ). Напуска парламентарната група два
месеца след избирането му и от 1 декември с. г. става независим депутат, обвинявайки
ръководството на ПФ, че е изневерило на партийната програма и обещанията пред избирателите,
давайки подкрепата си за кабинета на Бойко Борисов и неговата антисоциална политика.
През май 1989 г. отпечатва първата си книга - за очаквания разпад на югославската
федерация със заглавие "Югославия 1988. Хроника на една година". Автор е на многобройни
аналитични и прогностични публикации за политическите и етническите процеси на
Балканите. През 2005 г. издава книгата "Югославия-последната балканска империя. История,
политика, етноси", а през 2009 г. - монографията "Югославската идея" (неговата
докторска дисертация).
През 2009 година излиза книгата му, своеобразна изповед, "Аз бях в разузнаването",
с която изказва дълбокото си възмущение от приравняването на работата му в българското
разузнаване на Балканите с тази на агентите на комунистическите тайни служби, известни
под абревиатурата ДС. През 2014 г. Издателство "Изток-Запад" отпечатва второ издание
на "Аз бях в разузнаването". Така Енчев става първият офицер от външното разузнаване
на НРБ и Република България, разкрил документално работата си зад граница като кадрови
служител на ПГУ и НРС.