Центурия сто малки романа река (2013)

Упътване до адрес:
Предложен маршрут:  

Още оферти

Описание
Ключови думи Литература, Новела
Език български
Брой страници 230
Тегло 288

Виждате грешка в описанието или таблицата? Сигнализирайте ни!

Най-честият главен герой в стоте разказа от "Центурия" е "един господин", но се случва мястото му да заеме дама, съществуващо или несъществуващо животно, призрак, разсеяна фея, крадци на Вселени, явление, сън, даже и вик. На крачка от поезията и на една ръка разстояние от визуалните изкуства, тези текстове, наричани от техния автор романи в миниатюра, в крайна сметка сякаш приличат най-много на джаз вариации по общовалидни теми: усещането на човека за себе си насаме и сред хората, в града, в света. Подобни са и на моментални снимки от събития, в които обаче личат следи от продължителни процеси: един господин подслушва на спирката разговора на белоснежен еднорог с базилиск; гид обяснява на невидима туристическа група структурните особености на ада; възрастен мъж случайно изпада от селенията на съня в селенията на смъртта, откъдето се връща с мисия; гипсов паметник ликува от своята участ и своите гълъби, докато сърдитият му прототип го наблюдава с ненавист от близката пресечка; лишен от фантазия чревоугодник среща самия себе си на улицата; измирането на динозаврите е съпътствано с измирането на боговете им и никой не знае в каква причинно-следствена връзка са двете трагедии; площад беглец се рее из космоса... В Древен Рим сто гласуващи или воюващи заедно са се наричали центурия: в същия дух стоте истории на Джорджо Манганели (не просто автор, а машина на времето, както го нарича английският му преводач Хенри Мартин) са щедра извадка от хора, неща и отношения към нещата; нестройно множество от различни индивидуалности, събрани с обща цел и разказани с удивителен език и чувство за хумор. С предговор от Итало Калвино и специално за българското издание – от дъщерята на писателя Лиета Манганели.

Джорджо Манганели (1922–1990) е писател, журналист, преподавател, преводач от английски (Едгар А. По, Т. С. Елиът, Хенри Джеймс, О. Хенри) и автор на пътеписи от Китай, Индия, Исландия, Дания, Ирак, Пакистан, Аржентина. Активно се включва в неоавангардната Група 63 от самото й основаване, заедно с Едоардо Сангуинети, Умберто Еко, Луиджи Малерба. Спечелва си славата на един от най-безстрашните експериментатори в италианската литература. За близо 30 години публикува над 20 произведения. Първата книга на Манганели, "Хиларотрагедия", излиза през 1964-та. Сред последвалите я са есеистичната "Литературата като лъжа" (1967), сборниците със статии "Алманах на самнитското сираче" (1973) и "Импровизации за пишеща машина" (1989), кавърверсията по Карло Колоди "Пинокио: една паралелна книга" (1977), романът от романи "Възхвала на тиранина" (1990) и др. , включително няколко издадени посмъртно, като романа "Окончателното блато" (1991) или есето "Тихият шум на прозата" (1994).
Мнения
Задайте въпрос

Данните и цените за продуктите предлагани от нашите партньори служат за напътствие и обща информация. Моля, преди покупка проверете дали съответстват на публикуваните данни от сайта на магазина или производителя. За евентуалните неточности и грешки не носим отговорност.

^