Детството и семенцата на щастието

Ние, порасналите, от висотата на натрупаните години, многознайство и дистанцираност от детските дни може да забравим неподправената радост, която извира от усещането, че си обичан и в безопасност. Ако сте имали късмета да преживеете това усещане като дете (в простичките моменти, когато са ви гушвали в леглото или са целували удареното ви пръстче), то вие сте благословени. Ако ли не, вероятно познавате болезнената му липса. Един от най-добрите начини да компенсирате тази липса е вие самите да дарите такива моменти на някое дете. Изведнъж празнината вътре във вас ще се запълни.

Борбите и неудачите не са проблем – те също може да са част от магията. Стига някъде в детството да има безусловна любов, неговото вълшебство напоява семенцата на щастието и те скоро започват да покълват. Любовта не е всичко, от което човек има нужда, но без нея почти нищо не върши работа. В контекста на любовта борбите и сериозните падания водят до израстване.

Корените на моралното поведение не са в нравоучителните лекции, нито в познаването на Десетте божи заповеди. Тези неща може и да формулират правилата, но не осигуряват мотивацията да ги следваш.