Упътване до адрес:
Предложен маршрут:  

Още оферти

Описание
Ключови думи Фентъзи, Литература, Младежка литература
Брой страници 448

Виждате грешка в описанието или таблицата? Сигнализирайте ни!

За пръв път излиза на български оригиналът на най-прочутия вампирски роман

„Дракула е най-прочутата вампирска история в света и уникален хорър шедьовър, досега непознат на българския читател в оригиналния си вид. Настоящото издание изцяло възпроизвежда пълната авторова версия, за разлика от всички досегашни, представящи едва една трета от реалния обем на романа.

Граф Дракула спи в тих гроб в дълбините на злокобния си замък в Трансилвания. Очите му са каменни, бузите - смъртнобледи, а от устата му бавно се стича кръв. Бил е мъртъв в продължение на векове и в същото време никога няма да умре. Жесток и почтен, фатално привличащ жените, Дракула притежава нечовешка сила. Но няколко смели хора - д-р Джон Сюърд, д-р Ван Хелсинг, Джонатан Харкър и съпругата му Мина, ще се опитат да унищожат ужасяващия вампир.

Читателю, чувствай се предупреден: веднъж влязъл в замъка на Дракула, едва ли ще можеш да избягаш от гибелната му мощ, дори след като затвориш тази книга…

--------------------
На 26 май 1897 г. ирландецът Брам Стокър публикува роман, който шокира и скандализира четящ Лондон. Литературният критик на вестник „Дейли мейл възторжено обявява, че този неизвестен дотогава писател е надминал дори майстора на зловещия разказ Едгар Алан По, а великият Артър Конан Дойл отбелязва: „Това е най-диаболичната книга, която съм чел от много време насам! Разбира се, става дума за „Дракула. Това не е първият готически роман, така както „Франкенщайн на Мери Шели не е първият научнофантастичен роман и „Властелинът на пръстените на Толкин не е първото фентъзи. Това, което обединява тези три велики книги, е огромното им влияние върху по-нататъшното развитие на литературата като цяло и на съответния жанр в частност. „Дракула дори не е първият роман за вампири, но Стокър безспорно превръща това митично създание в неразделна част от популярната култура. От „Аз съм легенда на Ричард Матисън до „Здрач на Стефани Майер, от „Бъфи, убийцата на вампири до „Саут парк и от приключенията на Хари Потър до Света на Диска на Тери Пратчет, гениалната творба на Стокър е вдъхновила и оставила своя отпечатък върху безброй произведения на изкуството. В своята книга Danse Macabre Стивън Кинг посочва трите романа, които според него са оказали най-голямо въздействие върху развитието на жанра „хорър и съставляват основата, върху която той е изграден. Това са „Франкенщайн (1818) на Мери Шели, „Доктор Джекил и господин Хайд (1886) на Р. Л. Стивънсън и „Дракула на Брам Стокър. Кинг, един от най-популярните писатели на всички времена и ненадминат майстор в жанра, открива в тези книги трите архетипни чудовища, олицетворяващи първичните човешки страхове и постепенно превърнали се в символи на злото в изкуството: човекът, който се превръща в чудовище (както д-р Джекил се превръща в господин Хайд и един върколак от човек се превръща във вълк); чудовището, сътворено от човека (като чудовището на Франкенщайн и Терминатора на Джеймс Камерън) и разбира се, чудовището-ходещ труп, едновременно живо и неживо (като вампира граф Дракула и зомбитата на Джордж Ромеро).

Брам Стокър доразвива и популяризира вампирската митология, въвеждайки много нови понятия и елементи. Той обединява и унифицира разнородните и понякога противоречащи си „правила на вампиризма и повече от всеки друг писател спомага за еволюцията и обособяването на жанра. Може би най-значимата му инвенция е свързана с факта, че свръхестествените събития в „Дракула са анализирани с научни методи. В този класически сблъсък между доброто и злото героите на Стокър не са рицари или свещеници, а мъже на науката (професор, доктор и адвокат). От тази гледна точка книгата може да бъде описана като едно противопоставяне между миналото и бъдещето, древните суеверия и модерната научна мисъл, аристократичната провинция и космополитния град.

„Дракула може да бъде наречен първият модерен роман на ужасите, който хвърля дълга сянка върху цялостното развитие на жанра не само в литературата, но и в киното. Стряскащият контраст между свърхестествената фабула, разгърната от автора с впечатляващ размах, и безмилостно реалистичния му език превръщат романа в едно смущаващо, дори шокиращо преживяване за първите му читатели, свикнали подобни теми да бъдат разглеждани през призмата на викторианския романс или архаическия епос. Всяко произведение на изкуството трябва да бъде анализирано в подходящия исторически контекст. Днешният читател, заситен (и може би разглезен) от твърде много книги и филми на подобна тематика, трудно би могъл да оцени колко революционен роман е бил „Дракула, тъй като всеки следващ автор, творил в жанра, е загребвал с пълни шепи от богатия извор на идеи и инвенции, завещан от Стокър. Но за да разберем каква дълбока диря е оставила тази творба в популярната култура, трябва да се поставим на мястото на първите й читатели и да си представим, че никога преди не сме чували името Дракула.

Трансилванският граф отдавна е завоювал своето почетно място в пантеона на великите литературни злодеи. Неговата популярност може да бъде сравнена с тази на други знаменити персонажи като Хамлет, Дон Кихот, Квазимодо, Шерлок Холмс. Споменаването на всяко от тези имена веднага извиква в съзнанието един неповторим, напълно завършен образ, който сякаш оживява пред очите ни. Едва ли има по-съвършено олицетворение на злото в литературата от граф Дракула – това безсмъртно чудовище с бледа кожа, остри зъби и светещи червени очи, което се спотайва в кошмарите ни от повече от век.

В своя забележителен епистоларен роман Стокър отприщва мрачното си въображение и забърква една уникална смес от викторианска готика, балканска мистика и въздействащ хорър. Заплетеният сюжет, издържан в най-добрите традиции на английската мистерия, е наситен с отнемащи дъха конфронтации и гонитби. Авторът изпъстря повествованието с много действие, но това не означава, че прозата му е лишена от смисъл. Ако надникнем под повърхността, ще видим, че романът може да бъде интерпретиран като предупреждение за тълпите от чужденци, прииждащи в Лондон, носещи своите странни обичаи и традиции. Чужденци, които непорочните английски дами намират за неустоимо привлекателни, може би именно поради тяхната екзотичност. Нищо чудно, че Стокър представя вампиризма като зараза, която се предава от човек на човек. От тази гледна точка позицията му изглежда крайно консервативна, дори ксенофобска, но според една друга трактовка книгата осъжда неравностойното положение на жените във викторианското общество – едно либерално, модерно виждане, изразено чрез образа на Мина Харкър. Други смятат, че романът е носталгичен поглед назад към колониалното минало на империята, а трети виждат в него християнска алегория. Може би най-интригуващата теория е тази, според която творбата на Стокър изследва сексуалността и сексуалните порядки във викторианска Англия, по един завоалиран начин, разбира се. Не може да бъде отречено, че много от сцените на вампиризъм, описани от автора, носят голям еротичен заряд.

За разлика от повечето оригинални, революционни книги, които обособяват нови жанрове в литературата, но след това бързо потъват в забрава („Замъкът Отранто от 1764 г. на Хорас Уолпоул е първият готически роман; за първа научнофантастична творба се смята „Сън на Йохан Кеплер, написана още през 1608 г. ), постижението на Стокър отеква през годините и романът му продължава да бъде изключително популярен и днес, а адаптациите следват една след друга. Прочути автори като Ан Райс („Интервю с вампир) и Стивън Кинг сочат „Дракула за свое най-голямо вдъхновение, а Кинг дори признава, че вторият му роман, „Сейлъмс Лот, е нещо като американска версия на „Дракула. Филмите за злия граф вече наброяват 220, като само един литературен герой е бил филмиран по-често – Шерлок Холмс. Още през 1922 г. Фридрих Мурнау снима „Носферату, с енигматичния Макс Шрек в ролята на граф Орлок (името е сменено, за да бъде избегнато плащането на авторски права, но въпреки това вдовицата на Стокър завежда и печели дело срещу създателите на филма). През 1924 г. е поставена пиеса по книгата, която три години по-късно се превръща в изненадващ хит на Бродуей. Това привлича вниманието на Холивуд и първата официална киноадаптация на романа излиза през 1931 г. , с унгареца Бела Лугоши в главната роля. Този първи „филм на ужасите (термин, употребен от един кинокритик) е толкова популярен, че превръща книгата на Стокър в гигантски бестселър. Може би двете най-сполучливи адаптации са тази на английското студио „Хамър от 1958 г. , с вдъхващия страхопочитание Кристофър Лий в главната роля, и епичният шедьовър на Франсис Форд Копола от 1992 г.

--------------------
Ейбрахам „Брам Стокър е роден на 8 ноември 1847 г. във Феървю, Ирландия. Завършил е математика в колежа „Тринити в Дъблин. През 1876 г. става театрален критик за вестник „Дъблин Ивнинг Мейл. Две години по-късно се жени за Флорънс Балком, актриса и прочута красавица, ухажвана и от Оскар Уайлд. Двойката се премества в Лондон, където Стокър става личен асистент на най-прочутия актьор по онова време, сър Хенри Ървинг, както и управител на неговия театър „Лисеъм. Стокър ръководи един от най-успешните лондонски театри цели 27 години, като през това време става част от лондонския хайлайф и се сприятелява с хора като Уолт Уитман, Теодор Рузвелт, Уилям Гладстон и Артър Конан Дойл (с когото Стокър има далечна роднинска връзка). През 1897 г. е публикуван неговият шедьовър „Дракула, но до края на живота си Стокър остава известен като управителят на театър „Лисеъм и като личен асистент и близък приятел на най-прочутия актьор по онова време – сър Хенри Ървинг. През 1914 г. , две години след смъртта на писателя, е публикуван сборникът с разкази „Гостът на Дракула.
Мнения
Задайте въпрос

Данните и цените за продуктите предлагани от нашите партньори служат за напътствие и обща информация. Моля, преди покупка проверете дали съответстват на публикуваните данни от сайта на магазина или производителя. За евентуалните неточности и грешки не носим отговорност.

^