Описание
Ключови думи Технология
Брой страници 139
Тегло 180

Виждате грешка в описанието или таблицата? Сигнализирайте ни!

Състояние: отлично
Издателство: Висше училище за агробизнес и развитие на регионите
Град на издаване: Велико Търново
Налични бройки: 1
Ширина: 145 мм
Височина: 200 мм
Дебелина: 8 мм
Корици: меки
Ключови думи: традиционни занаяти, традиционно облекло, българска народна митология, семейни обреди

Традиционна култура на българите

Етнологията е хуманитарна наука, която включва изследване културата на общностите и народите по света, от появата на ранните човешки общества до съвременността. Занимава се с проблемите на етногенезиса, етническите процеси, социалните взаимоотношения и институции, материалната и нематериалната (духовната) култура, светогледа, обществото. Терминът етнология навлиза в научна употреба в края на 18 век. В англосаксонските страни науката се нарича културна антропология (САЩ) и социална антропология (Великобритания). Във Франция е възприет терминът етнология, понятие, което се използва и в България от 90-те години. В страните от бившия СССР, науката се нарича етнография. Разликите в трите термина се размиват все повече през 20 век. Етнологията проучва, анализира и моделира отношението човек - природа - общество. Тя изследва съвременните явления, на основата на разбирането за тяхното развитие в предходните периоди. Етнологията има комплексен характер и черпи познания и методика от други науки като фолклор, езикозна ие, социология, психология, археология, география и др.

Докато етнографията включва систематичното описание на дадена култура, етнологията, позовавайки се на проучванията на етнографите, използва предоставения богат емпиричен материал и инструменти за изследване, като сравнява и анализира различните култури. За етнографа/етнолога има два научноизследователск и етапа в работата: тереннното проучване и създаването на писмено описание и анализиране на предмета на изследване. Методът, използван за проучвания, на първо място обхваща теренната работа, чрез която учените навлизат в ежедневния живот на местна автохтонна култура (в т. ч. село, квартал), опитват се да „сглобят описание и да предоставят тълкуване на съответните културни аспекти. Основни инструменти са внимателното наблюдение и интервюто. Етнологът наблюдава и записва различни функции на социалния живот в дадения контекст, а чрез интервюто, формално и неформално, изучава убежденията и ценностите на членовете на местната култура.
Темите, които представляват интерес за етнолозите, включват морални норми, суеверия и религиозни вярвания, езикови практики, родство, обичайно право, брачни модели, техники за земеделие и скотовъдство, видовете оръжия и инструменти, използвани от човека, неговото жилище, храната и начина на хранене, отношенията между половете, властовите отношения, миграциите и др.

Изучаването на културата на българите е част от формирането на националната идея през Възраждането. Събирането и публикуването на народни песни, обичаи, описанието на народните традиции, наред с интереса към историческото минало влизат във формирането на националното съзнание. Това очертава пътя на българската наука през 19-20 век. След Освобождението науката за народа се институциализира чрез създаването на научни учреждения и пред нея се поставят нови задачи. В своята статия „Значението и задачите на нашата етнография1. Иван Шишманов разгръща програма за събиране и изследване на българската народна култура като национална задача.

Под руско влияние се възприема названието етнография за науката, изучаваща народите, утвърдила се в Русия през 19 век. У нас са правени опити да се наложи адекватно българско название - народознание, народопис, народоука. Възприемането на термина етнография се налага като част от съпричастността към европейската наука и създава по-благоприятни условия за международно научно сътрудничество. По същество българската и западноевропейската наука бeлежат дълбоко различие. Западноевропейската етнология възниква в резултат на колониалните контакти и интереси. Българската етнография се заражда като част от борбата на българския народ за просвета, национално съзнание и национално освобождение. В началото на 20 век, когато българското етническо пространство е разпокъсано, етнографията става необходима и за поддържането на националната идея. Интересът на изследователите се насочва основно към проследяването и съхранението на българската културна традиция и не включва изучаването на други народи, включително и на Балканите.

Голямо значение за организирането и утвърждаването на етнографията като научна дисциплина имат: Иван Шишманов, Любомир Милетич със своите историко-демографски поручвания върху банатските българи; Стефан Бобчев - систематично представил българските юридически обичаи; Михаил Арнаудов - въвел комплексното изучаване на фолклора с обредите чрез студиите му върху пролетните карнавални обичаи и летните русалии, върху боенец и върху магическите обреди и митически вярвания у българите; Димитър Маринов и неговата народна вяра и религиозни народни обичаи; Ст. Л. Костов с изчерпателните трудове за традиционното облекло, народната архитектура и народния бит на шопите, Евдокия Петева с проучванията върху традиционнните накити, текстилна и шевична орнаментика, керамика и др. ; Христо Вакарелски с трудовете си върху материалната традиционнна култура, върху бита на тракийските и малоазийските българи и цялостния задълбочен поглед върху българската етнография.

Непосредствено след Втората световна война развитието на етнографията следва установената традиция. Настъпват и промени, които отразяват възгледите за народната култура като едно интегрално цяло от взаимосвързани духовни и материални елементи и прилагането на интердисциплинарния подход в изследванията на съвременните специалисти, които използват все по-усъвършенствани методи на събиране на материала и модерен подход при неговата интерпретация.

*

СЪДЪРЖАНИЕ

Традиционна култура на българите... 5

Традиционни поминъци... 8

Земеделие... 8
Зърнопроизводство.. . 8
Овощарство... 11
Лозарство... 12
Градинарство... 13
Промишлени култури... 14
Събирането на сено и шума... 15
Животновъдство... 20

Традиционни занаяти... 27

Дървообработващи занаяти... 29
Грънчарство... 31
Кожарство и кожухарство... 32
Текстилообработващ и занаяти... 33

Транспорт, съобщения, търговия... 37

Селища и жилища... 41

Домашни занятия... 48

Традиционно облекло... 56

Женско традиционно облекло... 56
Мъжко традиционно облекло... 62
Храни и хранене... 73

Храни от растителен произход... 73

Варива, овощия, зеленчуци... 74
Храни от животински произход
Мляко и млечни продукти... 75
Месо и месни произведения... 76
Мазнини... , ... 76
Напитки... 77
Начин на хранене... 77
Обредна и празнична храна... 78

Семейство, общност и обичайно право... 81

Българска народна МИТОЛОГИЯ... 90

Календарни празници и обичаи... 101

Зимни празници... 101
Пролетно-летни празници и обичаи... 111
Летно-есенни празници и обичаи... 117

Семейни обичаи и обреди... 121

Раждане... 121
Сватба... 123
Погребение... 127

Родови и общоселски празници и обичаи... 132
Литература ... 138

**

ЗА АВТОРА

Радослава Ганева завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски", специалност История. Специализира етнология и защитава дипломна работа на тема „Традиционното лозарство и винарство в Мелнишкия край". От 1995 г. е сътрудник в Асоциацията за антропология на Балканите. Редовна аспирантка в Етнографския институт и музей към БАН. Доктор по етнология с дисертация на тема „Българският традиционен костюм като социален знак". Автор е на монографията „Знаците на българското традиционно облекло" и на редица публикации, посветени на облеклото като част от процесите в българската култура, водещи от традиция към съвременност. Член е на Европейската асоциация на социалните антрополози от 2008 година.
Мнения
Задайте въпрос

Данните и цените за продуктите предлагани от нашите партньори служат за напътствие и обща информация. Моля, преди покупка проверете дали съответстват на публикуваните данни от сайта на магазина или производителя. За евентуалните неточности и грешки не носим отговорност.

^