Финансовият крах

Състояние: Отлично
Забележка: Неизползван екземпляр.
Подзаглавие: Как американската мания за собствен дом и лесни пари доведе до икономическата криза
Издателство: МаК
Град на издаване: София
Наличност: singular
Формат: 16/60/90
Корици: Меки

Йохан Норберг за причините, довели до кризата

Основните фактори за кризата са два: лихвената политка на Федералния резерв, и бюджетните излишъци на бързо развиващите се нови икономики. Те направиха парите по-евтини от когато и да било през предишното десетилетие, и тези пари се оказаха у обикновените хора.

След 11.9. 2001 ФЕД понижи лихвения процент в САЩ до 1 пункт - най-ниската стойност на основния лихвен процент за повече от половин век, без икономиката всъщност да е в криза. Като регулира лихвите, тоест цената на парите, Федералният резерв регулира всички цени.

С лихвената си политика Федералният резерв сам си създаде конкуренция: страните с нисък и средно висок национален доход - най-вече Китай - започнаха да помпат пари в американската икономика. Глобализацията им беше позволила невиждано бърз икономически растеж, и инвестираха все по-голяма част от капитала си в чужбина.

Много азиатски страни започнаха да трупат свои собствени резерви след тежката азиатска криза през 1997, когато западният свят и Международният валутен фонд обвързаха помощта си за пострадалите страни с унизителни условия. Тогава те решиха никога повече да не зависят от добрата воля на външния свят.

С нарастването на доходите в тези страни обаче нараснаха и спестяванията им. И тъй като възможностите за инвестиране в бедните страни често са ограничени, а Съединените щати имат голям и ликвиден пазар, Китай и страните-износителки на петрол инвестираха там своите излишъци. През 2004 те бяха натрупали 400 милиарда долара финансов капитал, а две години по-късно той надхвърли 600 милиарда. С по-голямата част от тези пари те купуваха американски държавни ценни книжа, което поддържаше нисък лихвения процент - т. е. цената на долара.

В резултат обикновените американци вложиха парите в недвижими имоти. Помогнаха и данъчните облекчения, въвеждани в сектора от Клинтън насам (през 1997 Клинтън освободи от данък продажбата на недвижим имот на стойност до 500 000 долара за семейство, а запази аналогичния данък върху печалбата при продажба на други типове инвестиции като ценни книжа и малки фирми), и за да се сбъдне "американската мечта" за собствен дом. Все по-голяма част от покупките на жилища в САЩ се превърнаха в чиста спекулация.

Привидното благополучие неизбежно се срина. Кризата избухна.