Хайдегер и философската традиция
15,00 лв.
Информация в магазинаВид:
Описание на продукта
Параметри на продукта
Автор
Александър Кънев
Език
български
Година на издаване
2011
Брой страници
438
Параметри на продукта
Автор
Александър Кънев
Език
български
Година на издаване
2011
Брой страници
438
Описание на продукта
Състояние: Много добро
Забележка: Запазено състояние.
Издателство: Изток-Запад
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Меки
Научната революция през XVI и XVII в. , осъществена от фигури като Коперник, Галилей, Декарт и Нютон, поставя началото на исторически процес, който радикално променя хоризонтите на западната култура. Няколко века по-късно вече се очертава тенденцията към триумф на научно-техническия разум за сметка на философското и религиозното мислене. Тази тенденция говори в думите на Ницше "Бог е мъртъв". Най-коментираният философ на XX в. Мартин Хайдегер, по възпитание и нагласа религиозен мислител, търси нов път за философията и нови възможности за автентичен религиозен опит в контекста на "смъртта на Бога". В опорна точка на опита му за преосмисляне на традицията се превръща една разлика, винаги предпоставяна, но никога истински мислена в историята на философията - онтологическата разлика между битие и биващо. Въпросът за битието и неговия смисъл разкрива гледна точка към глъбините на традицията, от която свързаната с научно-техническото познание натуралистка нагласа и наследените форми на идеализъм се показват като съпринадлежащи си в несъответстващата на историчността на човешкото битие онтология на наличието. И ако ранният Хайдегер е убеден, че разликата между битие и биващо открива нови перспективи пред изграждането на философията като фундаментална наука, то късният Хайдегер вече смята, че тя указва необходимостта от култивирането на съвсем нов вид мислене ‐ отиващо отвъд не само науката и традиционните форми на религиозност, но и отвъд самата философия. Ала доколко успява Хайдегер в опита за преосмисляне и преодоляване на философската традиция? Съумява ли да намери път за мисленето, който избягва нарастващата заплаха за същността на човека от все по-бързото и все по-дълбоко проникващо технизиране на живота и света?
Александър Кънев преподава съвременна философия в СУ "Св. Климент Охридски". Работи върху изследователски проекти във Виена (1999) и Залцбург (2000-2001), стипендиант е на фондация "Александър фон Хумболт" в Хановер (2007-2009). Автор е на книгите Витгенщайн за границите на езика (2003), Западната философия: парадигми, революции, перспективи (2005, в два тома) и Теория на философското развитие (2010).
Забележка: Запазено състояние.
Издателство: Изток-Запад
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Меки
Научната революция през XVI и XVII в. , осъществена от фигури като Коперник, Галилей, Декарт и Нютон, поставя началото на исторически процес, който радикално променя хоризонтите на западната култура. Няколко века по-късно вече се очертава тенденцията към триумф на научно-техническия разум за сметка на философското и религиозното мислене. Тази тенденция говори в думите на Ницше "Бог е мъртъв". Най-коментираният философ на XX в. Мартин Хайдегер, по възпитание и нагласа религиозен мислител, търси нов път за философията и нови възможности за автентичен религиозен опит в контекста на "смъртта на Бога". В опорна точка на опита му за преосмисляне на традицията се превръща една разлика, винаги предпоставяна, но никога истински мислена в историята на философията - онтологическата разлика между битие и биващо. Въпросът за битието и неговия смисъл разкрива гледна точка към глъбините на традицията, от която свързаната с научно-техническото познание натуралистка нагласа и наследените форми на идеализъм се показват като съпринадлежащи си в несъответстващата на историчността на човешкото битие онтология на наличието. И ако ранният Хайдегер е убеден, че разликата между битие и биващо открива нови перспективи пред изграждането на философията като фундаментална наука, то късният Хайдегер вече смята, че тя указва необходимостта от култивирането на съвсем нов вид мислене ‐ отиващо отвъд не само науката и традиционните форми на религиозност, но и отвъд самата философия. Ала доколко успява Хайдегер в опита за преосмисляне и преодоляване на философската традиция? Съумява ли да намери път за мисленето, който избягва нарастващата заплаха за същността на човека от все по-бързото и все по-дълбоко проникващо технизиране на живота и света?
Александър Кънев преподава съвременна философия в СУ "Св. Климент Охридски". Работи върху изследователски проекти във Виена (1999) и Залцбург (2000-2001), стипендиант е на фондация "Александър фон Хумболт" в Хановер (2007-2009). Автор е на книгите Витгенщайн за границите на езика (2003), Западната философия: парадигми, революции, перспективи (2005, в два тома) и Теория на философското развитие (2010).
Липсва или е неправилен важен параметър? Предоставената информация е само за ориентиране, затова ви съветваме да проверите дали предлаганият продукт има ключовите параметри от които се нуждаете, преди да купите от магазина по ваш избор. Въпреки че се стремим към максимална точност на информацията, за съжаление не можем винаги да гарантираме 100% съответствие. Цените на продуктите са с включен ДДС.
Продуктът все още няма отзиви.