Ирак. Така съветвах президента

Предговор

През петте години на първия мандат на президента Георги Първанов, Ирак беше едно от най-сериозните предизвикателства пред външната политика и политиката за сигурност и отбрана на страната ни. Логично е, че като секретар на държавния глава по националната сигурност по това време, аз се чувствах пряко ангажиран с всичко свързано с Ирак - преди, по време и след войната. Ето защо се стараех да предлагам анализи, експертиза и позиции - така, както разбирах своите задължения и отговорности към президента и както смятах, че той трябва да се държи и реагира за да защити националните интереси.
Разбира се, за България несравнимо по-важно от моите усилия е - какво е заявявал, отстоявал и правил през този сложен период нейният президент. Сериозна част от неговата дейност е била публична и затова беше широко отразявана в медиите и в Интернет-сайта на президентството. Там може да надникне за справка и припомняне всеки, който проявява интерес по темата.
Разбира се, "зад сцената" и "в кухнята" на президента е останала скрита друга, немалка част от неговата дейност по Ирак. От една страна това е напълно разбираемо, защото никога и никъде не е имало пълна прозрачност в действията на политиците, още повече на такова високо ниво. Има разговори и усилия, давани отговори и поемани ангажименти, които остават невидими за обществото и за голяма част от управляващите – така се прави навсякъде по света. От друга страна, този стил на работа е характерен за нашия президент – той предпочита срещите на четири очи, без посредник, много рядко допускаше дискусии в по-широк кръг секретари, с малки изключения ние бяхме карани да предаваме своите писмени материали - за да си ги чете той на спокойствие.
Така че има неща от голямата политика през тези 5 години, които аз – като не принадлежащ на тесния кръг съветници на президента – не съм видял и ми се е налагало да правя догадки и да се опитвам да се досещам за тях. Има също и неща, които съм видял и се надявам да разкажа за тях в друг тип публикации, имащи повече или по-малко мемоарен характер. Като бих желал да го направя не за да "изнасям неща отвътре", а защото нашето общество и Негово Величество българският данъкоплатец и гражданин имат правото да знае повече и с много повече прозрачност за дейността на държавните мъже.
Целта на тази книга обаче е съвсем различна. Тук в хронологичен ред аз искам да покажа какво и как съм съветвал президента относно Ирак.

14.01. 2008 год. Николай Слатински