История на класическата корейска литература (2007)

История на класическата корейска литература (2007)

История на класическата корейска литература (2007)

от 13,50 лв 3 оферти
Упътване до адрес:
Предложен маршрут:  
Описание
Ключови думи Литература, Наука
Брой страници 390

Виждате грешка в описанието или таблицата? Сигнализирайте ни!

Андре Екарт (Andre Eckardt) в неговата История на корейската литература, издадена в Германия, обособява в рамките на корейската литература следните периоди:
Литература на Трите кралства (Samguk) - Корьо (от древността до 1392 г. );
Литература на династията Чосон (1392—1884);
Литература на новото и най-новото време (ново време: 1884-1933; най-ново време: от 1933 и досега).
С въпроса за периодизацията на класическата корейска литература сериозно се занимават руските кореисти Мариана Никитина и Аделаида Троцевич. Техният вариант на периодизация отчита както особеностите на всяка корейска династия, така и важните политически, обществени и културни събития в страната, повлияли съществено върху формирането и развитието на корейската книжовна традиция:
Ранният период - от древността до средата на X в. Днес разполагаме със сравнително малко произведения, създадени през този период. В повечето случаи до нас достигат само названия на отделни съчинения и някои техни фрагменти. Въпреки това, на базата на тези материали можем да предположим, че ранният период се характеризира с развитието най-вече на историческата проза. Това е периодът на разцвета на поезията на корейски език (хянгга) и формирането на поезията на класически китайски език (ханмун). Сходни процеси се наблюдават в устните литературни традиции на повечето съседни народи, преди всичко тези в Централна Азия и Тибет. Тук трябва да споменем тюркските орхонски и енисейски паметници, каменните плочи в Тибет и техните корейски аналози, например, плочата на управителя от кралство Когурьо Куанггетхо-уанг (Kwanggaet`o-wang, упр. 395-410), установена през 414 г. Този надпис се отнася към жанра пи, който по онова време е специфичен вид традиционно биографично описание, разпространявано в страните от Източна Азия. Особено внимание тук трябва да се отдели на ролята на историческия герой, който се доближава в своите характеристики до епичния и митичния герой - образец за целия народ, обект на неговия респект и олицетворение на националната гордост. Такъв герой има не само обединителна, но и етическа и даже естетическа функция; първо, като носител на определени качества, постепенно модифициращи се в образцови, тоест идеални, и, второ, като главен герой в съответните историко-литературни творби, където той е натоварен с чисто художествена функция;
Средата на Х-ХII в. Това е периодът на усилване на държавното начало, и като следствие от това, в литературата проникват конфуцианските идеали. През този период се създават немалко писмени паметници, които формират традициите на историческата проза;
Втората половина на ХII-ХIV в. Това е периодът на отслабване на държавното начало и държавността като цяло. В литературата като
обект на изображение на преден план излиза индивидуалният герой. Появяват се редица нови поетични и прозаични жанрове, ражда се нов за Корея прозаичен жанр - пхесол (p`aeso(l);
Краят на ХIV-ХVI в. През този период в корейската литература се раждат нови жанрове, променя се характерът и функционирането на формите, наследени от предходните векове. Историческите творби губят функцията си на литературни произведения, като отстъпват тази роля на художествената проза, в която се обособяват сюжетните жанрове, развиващи се главно в състава на сборниците с пхесол;
XVII в. , когато наред с традиционните жанрове на корейски и на китайски език, които като цяло запазват класическите източноазиатски принципи в изображението на света, се появяват и такива чисто корейски жанрове като т. н. дълго шиджо (chang sijo) в поезията и повест и роман в прозата;
XVIII в. - разцвет на корейската литература. През този период достигат своя апогей всички основни процеси в социалния, културен и икономически живот в страната. Това е времето, когато в Корея се шири идейното движение Ширхак, предизвикано от дълбоки вътрешни противоречия в корейското общество. В литературната сфера нараства интересът към външния свят и към хората, които го населяват, а това спомага за самоосъзнаването или авторефлексията на корейската книжнина. На първо място се поставя проблемът за ценността на отделния човек, което е в пълен разрез с официалната конфуцианска догматика. Това води до появата в литературата на нов герой, който много често е не само герой, но и автор на поетични творби на корейски език, техен колекционер и изпълнител. През този период възникват нови жанрове и видове на литературата на корейски език, променят се акцентите в литературата на ханмун. Голямо внимание се отделя на личното виждане и личната оценка, усилва се взаимното влияние на жанровете. Полагат се основите на устремното развитие на корейската литература на родния език през следващия период;
XIX в. - през първата половина от този период корейската литература не търпи никакви съществени промени. Тогава се създават произведения на ханмун и на корейски език, по-нататъшно развитие получава поезията на четиримата - И Тонг-му (Yi To(ng-mu, 1741—1793), И Со-гу (Yi So(-gu, 1754-1825), Ю Дък-конг (Yu Du(uk-kong, 1749-?), Пак Чи-уон (Pak Chi-wo(n, 1737-1805). Техните творби стават известни и в Китай. В областта на поезията се засилва сатиричната тенденция, а в прозата се раждат нови народни повести, в повечето случаи анонимни. Прозаиците загърбват традиционния схематизъм и подчертаната едностранчивост в изображението на героите. По-рязка промяна в корейската литература настъпва през втората половина на XIX в. , когато се появява т. нар. Движение за реформи (Kae-hwa undong ), което в същност е продължение на движението Ширхак в нови исторически условия. Като цяло литературата през този век се превръща в последно стъпало от развитието на класическата книжнина, след което започва периодът на новата литература. В прозата основен жанр остава повестта, преиздават се стари творби в нова форма, развива се новелистиката. Това е периодът на разцвета на пхансори (p'ansori) - своеобразен лирико-епичен песенен жанр. По същото време пхансори се реализират на театрална сцена. Постепенно през втората половина на XIX в. корейската литература се отказва от идеалния герой, който следва конфуцианския морал. В центъра на нейното внимание застава обикновеният човек с цялата му земна същност.
Така върви развитието на класическата корейска литература в рамките на източноазиатската културна и литературна общност. Произведенията, създадени от корейски автори през този продължителен период, не само носят печата на конфуцианската етика и будистко-даоската мисловност, но и съдържат имплицитно автохтонни митологични представи и фолклорна образност. Именно затова разказът ни за класическата корейска литература ще бъде предшестван от кратък анализ на корейската митология и фолклор.
И тъй като до този момент на български са преведени сравнително малко литературни творби, създадени в рамките на класическата корейска литература, в тази книга са включени отделни произведения в авторски превод от корейски език. Тяхното присъствие цели преди всичко онагледяване на литературните постижения на старите корейски майстори на четката и туша.
Мнения
Задайте въпрос

Данните и цените за продуктите предлагани от нашите партньори служат за напътствие и обща информация. Моля, преди покупка проверете дали съответстват на публикуваните данни от сайта на магазина или производителя. За евентуалните неточности и грешки не носим отговорност.

^