Иван Георгиев - Рембранда 1938-1994 (2008)

Иван Георгиев - Рембранда 1938-1994 (2008)
Упътване до адрес:
Предложен маршрут:  
Описание
Ключови думи Албуми, Изкуства, Изобразително изкуство, Рисуване
Език български
Брой страници 152

Виждате грешка в описанието или таблицата? Сигнализирайте ни!

„На бойното поле на духа битката е винаги на живот и смърт.
Иван Георгиев

Иван Георгиев (1938-1994) никога не е участвал в изложби и никога не е продавал своите картини. След като дава свои работи за участие и те биват отхвърлени, той се зарича никога да не предлага картини на милостта на журитата. Освободил се от възможността да бъде приеман или отхвърлян, купуван или критикуван, глух за чуруликането на врабчетата - на въпроса на Илия Грънчаров, защо не дава своите работи за участие в изложби, Иван Георгиев отговаря: „Ако сложа своя картина до тия врабчета, ще стана врабче като тях", опънал най-често зебло или плат за дюшеци върху грубо сковани парчета от дъски, той преминава през реалистичния портрет, пейзаж и натюрморт към абстрактната картина. Напускайки реализма, напускайки късния импресионизъм, препускайки през повечето „изми", ту артистично нехаен, изграждащ с бързи щрихи, ту само взискателен до мазохизъм, натрупващ сантиметри от пластове, постепенно, много плавно, той разгражда лицата, къщите, дърветата и плодовете, като движенията на четката, с усилване на вибрациите, стопяват структурите на формите, очертанията, силуетите.
И конкретната, и абстрактната живопис на Иван Георгиев са явления, без чието изследване картината на българското изобразително изкуство би била осакатена. Бунтът на Иван Георгиев спрямо клишетата на така наречения социалистически реализъм е съпоставим и различен от този на Генко Генков, Лика Янко или Димитър Казаков. Негови характеристики са крайната херметичност, оброчна затвореност, водеща до пълно нежелание за участие в показване, предлагане, търгуване с нарисуваното. Пътят на Иван Георгиев е собствено, алхимично изследване на по-голямата част от пластичните преобразувания, които се извършват в европейската и световната живопис от втората половина на 19-ти и през 20-ти век. Почти енциклопедично. По-лесно е да се посочат теченията, към които Иван Георгиев е бил безразличен, отколкото тези, с които е общувал. Непрекъснато променяща се, живописта на Иван Георгиев е лесно разпознаваема със силата на своята енергия, независимо от стиловете, независимо от диапазона на чувствата, които варират от радостно опиянение до мрачен сарказъм. Искряща или блещукаща, претоварена с експлозивна сила, неговата живопис онагледява представата за битието като непрекъснато съотнасяне между светлоносието и тъмата.
На една от своите рисунки е написал: „Красотата е бездънен мрак. Шекспир, Сонетите".
Мнения
Задайте въпрос

Данните и цените за продуктите предлагани от нашите партньори служат за напътствие и обща информация. Моля, преди покупка проверете дали съответстват на публикуваните данни от сайта на магазина или производителя. За евентуалните неточности и грешки не носим отговорност.

^