Южни зими

Състояние: Отлично
Забележка: Неизползван екземпляр.
Издателство: Атлантис КЛ
Град на издаване: София
Преводач: Любомир Илиев
Наличност: multiple
Корици: Меки

Две сестри. Едната е заела място на задната седалка на автомобила, другата - до шофьора; едната е свадлива и невъздържана, другата - деликатна и приветлива. Двете пътуват из днешна България.
Позицията, избрана от главната героиня в романа на Сибиле Левичаров, е направо перфектна. От задната седалка на малък автомобил, на път през България, тя раздава присъди над страната и жителите й със словесна мощ, която няма равна на себе си. Естествено, става дума не само за България и за българите, а просто се разчиства една отколешна сметка: с българския баща, емигрирал през 1945 г. и установил се по-късно като гинеколог в Щутгарт.

Но какво изобщо я е довело тук? - Рано починалият й баща, чиито тленни останки трябва да бъдат пренесени през Европа десетилетия по-късно заедно с тези на още деветнадесет българи-емигранти. Всички те трябва да бъдат тържествено положени в родната пръст. Един българин от щутгартската група, направил състояние в Америка, щедро финансира начинанието, тъй че главната героиня и сестра й не издържат на изкушението и поемат, возени от добродушния Румен Апостолов, през страната на баща си, която тя мрази колкото и самия него. Бащата се казва Христо, но не заслужава християнското си име: обесил се е, когато щерка му е била на единадесет години. Оттогава се явява като редовен гост в сънищата й. Разчистването на сметките с България всъщност има за цел бащата, който злокобно тегне над живота на дъщерята и навярно го е отровил завинаги.

Още преди да се появи на български език, романът на С. Левичаров предизвика порой от коментари, породени от не особено лицеприятните за България факти. За съжаление, повечето от тях са в резултат на прибързани, повърхностни интерпретации на написаното в романа. При внимателно четене обаче, интелигентният читател ще се съгласи с авторката: "Литературата има право да преувеличава, дори безмерно да преувеличава. И ако четете внимателно, ще усетите, че става дума за конструирано възмущение. В същото време в романа има фигури, които неутрализират това възмущение - сестрата на разказвачката и самият Апостолов. "

Не случайно романът е озаглавен "Апостолов" - в кроткия и благодушен нрав на Румен Апостолов авторката вижда един търпелив български апостол, който се явява контрапункт на агресивното й поведение.