Кой век сме сега (2004)

Кой век сме сега (2004)
Упътване до адрес:
Предложен маршрут:  
Описание
Ключови думи Езотерия, История, Младежка литература, Наука
Брой страници 452

Виждате грешка в описанието или таблицата? Сигнализирайте ни!

„Новата хронология" на Анатолий Фоменко е най-чудното, най-невероятното откритие на XX век.
Всъщност то все още е хипотеза. Хипотеза, която се развива и постепенно изтласква традиционната версия на старата история на човечеството, превръщайки я също в хипотеза.
Коя от тях ще надделее? Всъщност за мен въпросът е: кога „новата хронология" ще надделее в общественото пространство?
И така, откритието на Фоменко. Защо все още не е признато? Нещо повече: защо толкова много специалисти са на мнение, че става дума не за откритие, а за заблуждение, съпроводено с мистификация?
За да разберем какви механизми движат дебатите около него, да се опитаме да го сравним с други подобни мащабни открития в миналото.
Например с откриването на кълбовидната форма на Земята. Смята се, че това е станало още в античността: някои тогавашни учени са били наясно, че Земята е „кръгла". Но въпреки проблясъка на истината, векове наред господстваща е била представата за „плоска земя". За победа на вярната теория са били необходими стотици години.
Или да вземем хелиоцентричната представа за Слънчевата система. Изменението на представата за Земята като център на Вселената и замяната й със Слънцето също е продължило дълго време -десетилетия.
Ами компютрите? Предполагал ли е някой в края на 1930-те години, когато са били създадени първите им прототипи, че невероятно тромавите „електрически сметала" ще бъдат усъвършенствани до днешните мащаби, за да се превърнат в част от ежедневието на човечеството и самите те изцяло да променят облика на нашата цивилизация?
И така, предстои ни да бъдем свидетели (и може би участници) на една истинска революционна промяна и в една от най-старите и най-консервативни науки: историята. Промяна в резултат на борба на идеи, която ще продължи дълго.
Какво всъщност представлява „новата хронология" на Фоменко?
Описание на основните й идеи читателите ще намерят в книгата, която държат в ръцете си. Казано с две думи, „новата хронология" твърди, че всички събития от историята на човечеството, която заема в описанията на традиционните учени няколко хилядолетия, са станали в значително по-кратък интервал от време: приблизително през последните 1000 години. В този интервал са били и „изходът" на евреите от Египет, и построяването на Хеопсовата пирамида, и Троянската война, и цар Симеон, и Александър Велики...
Как обаче е възможно такова нещо?
Един от механизмите, които са довели до създаването на днешната „удължена" и „разтеглена във времето" историческа картина, би могъл да се илюстрира със следния пример:
Да си представим за момент, че вземем три монографии, описващи Балканската война: една българска, една сръбска и една гръцка, и че в тях са изтрити датите. Както читателите биха могли да си представят, разликите между представяните от тях версии на войната ще бъдат значителни. Например в българската версия Одрин е превзет от българската армия, докато сръбската ще отбележи, че сърбите са пленили главнокомандващия турската армия и естествено те са превзели града. В гръцката версия обсадата на Одрин ще е представена като периферно събитие, а основните победи във войната ще е удържала гръцката армия.
Може би трябва още веднъж да повторим: разликите в описанието на Балканската война във версиите на българската, сръбската и гръцката научни школи са наистина големи; „средният интелигент" трудно би могъл да допусне мащабите им. И ако си представим, че след 100 години някои неутрален американски учен прочете три такива монографии, то в него спонтанно ще възникне твърдо убеждение, че в тях са описани три различни войни. И понеже в монографиите - както предположихме в идеализираната конструкция на нашия пример - датите са премахнати, то той ще се опита да ги разположи във времето една след друга: например първо гръцката версия, после българската и накрая сръбската.
Така една война може „да се утрои" - разбира се, само на теория, - за да възникнат „три войни".
Ставали ли са - или по-точно, станали ли са - подобни грешки в историческата наука? И ако са станали, как да ги открием? А ако ги открием, ще можем ли да ги поправим?
Тези въпроси маркират основните проблеми, с които се занимава „новата хронология". Първо, трябва да се докаже ясно и убедително, че в традиционната версия на старата история са допуснати груби хронологични грешки. Второ, трябва да бъдат открити „местата във времето" на тези грешки. И трето, хронологичните грешки трябва да бъдат поправени.
Досегашната работа по горните проблеми разкри тяхната сложност. За цялостно преразглеждане на основите старата история, съпроводено с критичен преглед на изворите (хроники, документи, надписи, монети и др. ), са необходими огромни усилия на армии от специалисти и много труд, който вероятно ще запълни десетилетия. За момента може да се каже, че в най-задоволително състояние се намира хронологичната критика на старата версия на историята. Има и груби хипотези за възстановяване на общата хронологична картина на миналото, но по тях тепърва предстои много работа, едновременно с която ще тече и проверка на отделните детайли.
Постепенно се оформя впечатлението, че хронологията на старата история е една интердисциплинарна научна област, в която на съвременния етап на развитие централно място е отредено на математиката. Това не е случайно: типичната хронологична задача е да се намери (пресметне) датата на дадено събитие, а може да се каже, че определянето на числа е „математическо амплоа". Важна роля за разработването на нови конкретни методи за датиране следва да изиграят астрономията, физиката, химията, биологията... Трябва да се усъвършенстват и традиционните подходи за датиране, прилагани от историци, филолози, лингвисти. И отново поглед към математиката - за съчетаването на резултатите от различните изследвания биха могли да помогнат математическите теории за обработка на информацията.
С работа по горните проблеми се занимават все повече учени. Голяма група е обединена в рамките на „Проект Цивилизация" в Москва, чийто ръководител е проф. Ярослав Кеслер, химик, лауреат на премията „Ломоносов". В Германия има редица публикации с критика на хронологията на съвременната версия на старата история; сред авторите им са Х. Илиг, У. Топер, Е. Габович. В България в Института по математика и информатика на БАН шеста година работи семинар „Анахронизми".
Настоящата книга, която издателството „Литера Прима" предлага на читателите, е най-добрият възможен увод в „новата хронология". Академик Фоменко, който е фактически създател на новата хипотеза, работи по нея вече около 35 години. Последните двадесетина от тях са в тясно сътрудничество с Глеб Носовски. Плод на техния труд са много конкретни приноси за развитието на хронологията и десетки книги. Надявам се, че в тази книга българските читатели ще почувстват и ерудицията на Фоменко и Носовски, и полета на мислите им, и нестандартните им идеи, и желанието за научен подход, свободен от предразсъдъци. В грубото очертаване на новата теория са неизбежни отделни грешки; не може да ги няма и на следващите страници. Но само така - с усилия и преодоляване на заблуждения - се ражда истината, а тя е нашата обща цел.
Йордан Табов
Старши научен сътрудник, в Института по математика и информатика на БАН
Декември 2003 г.
Мнения
Задайте въпрос

Данните и цените за продуктите предлагани от нашите партньори служат за напътствие и обща информация. Моля, преди покупка проверете дали съответстват на публикуваните данни от сайта на магазина или производителя. За евентуалните неточности и грешки не носим отговорност.

^