Кратка история на българския комикс (2013)

Кратка история на българския комикс (2013)

от 34,00 лв 5 оферти
Упътване до адрес:
Предложен маршрут:  

Още оферти

Описание
Ключови думи Чуждоезична, Изкуства, Изобразително изкуство
Брой страници 238
Тегло 716

Виждате грешка в описанието или таблицата? Сигнализирайте ни!

Антон Стайков е художник и журналист, който се занимава с история и анализ на комикса в България и по света. Освен изследовател, той е и запален читател, колекционер и популяризатор на български комикси. Темата на докторската му дисертация е „Kомикс и реклама. Поетика и семиотични аспекти.

Антон Стайков участва като лектор в български и международни форуми (Actualités du FLE, Варна, 2012 г. ; „BD en 45 minutes, София. 2012 г. ; Université d’Eté, Варна, 2013 г. и др. ). Модерира ателиетата „Как се прави comix?, София, (2011, 2012).

Негови статии и интервюта са публикувани в сборници на БАН, списание „ЛИК, вестник „Култура, „Литературен вестник, „България OnAir, сборника „Над дъгата и др. Той е сред основателите на секция „Комикс в СБХ, активен участник в „Проектът Дъга, куратор на „Първа национална изложба на българския комикс, София, 2013 година.

------------------

Кратка история на българския комикс разглежда хронологично развитието на комикс изкуството у нас. От комичните ленти, повлияни от европейската сатирична преса, през детските поучителни кратки истории жанрът преживява първия си разцвет в годините на Втората световна война, когато всеки ден излиза различен вестник с комикси. След 1944 г. България поема по пътя на социализма, а комиксът се превръща в инструмент за идеологическо възпитание и на деца, и на възрастни. Появяват се римуваните назидателни ленти във вестник „Септемврийче и сатиричните пропагандни комикси във вестник „Стършел.
През 60-те, 70-те и 80-те години около издателство „Български художник и култовите списания „Космос, „Дъга и „Чуден свят се създава атмосфера на свободни пластични търсения, която стимулира развитието на комиксовия жанр. Освен поредиците в периодични издания, за първи път се появяват т. нар. романи в картини, а няколко фантастични и патриотични комиксa се публикуват като отделни албуми. В списание „Дъга, утвърдило се като най-успешната комикс медия у нас, изгряват имената на майсторите на рисунката и разказа Стоян Шиндаров, Христо Кърджилов, Петър Станимиров, Евгений Йорданов, Николай Додов, Димитър Стоянов–Димо, Сотир Гелев, Румен Чаушев и много други.
През 90-те години се правят няколко опита за издаване на комикс списания омнибуси. Всички завършват с първи и единствен брой. XXI век започва с носталгичен опит за възраждане на „Дъга – ново списание със същото име излиза в цели тринайсет броя. Най-сетне български комикс художници достигат до големите световни издатели – Александър Малеев работи за Marvel и DC в Ню Йорк (Batman, Daredevil), Виктор Кълвачев – в Лос Анджелис (Pherone, Blue estate), Пенко Гелев получава поръчка за 22 комикса по класически романи от английското издателство David Salariya. Динамичното развитие на графичната новела, алтернативния комикс, провокативните уеб и ъндърграунд форми в началото на новото хилядолетие дават надежда за успешно бъдеще на деветото изкуство и за нови предизвикателства пред българската публика.
Мнения
Задайте въпрос

Данните и цените за продуктите предлагани от нашите партньори служат за напътствие и обща информация. Моля, преди покупка проверете дали съответстват на публикуваните данни от сайта на магазина или производителя. За евентуалните неточности и грешки не носим отговорност.

^