Кръстоносният поход към Варна 1442-1445

Състояние: Отлично
Забележка: Книгата е нова.
Издателство: МС
Град на издаване: Варна
Наличност: singular
Ширина (мм): 168
Височина (мм): 240
Корици: Меки

Кръстоносното дело и кръстоносните походи

За да разберем обстоятелствата, довели до кръстоносния поход към Варна, е полезно да разграничим кръстоносната идея като идеология и кръстоносните походи като отделно взети събития. Кръстоносната идея, като продължително противопоставяне на враговете на християнския свят, се формира в Западна Европа във вековете след Първия кръстоносен поход и превземането на Ерусалим през 1099 г. Кръстоносният доход, в рамките на кръстоносния идеал, трябва да бъде определен като военна кампания, водена срещу враговете на Западната църква и провеждана номинално най-малко под покровителството на папата. Въпросните врагове биха могли да бъдат мюсюлмани, eретици, схизматици или езичници, но ислямът бил архитип на враг, който играел централна роля във формирането и подхранването на кръстоносния идеал. Още повече, представата за "освобождаването" на Ерусалим, след като мюсюлманите си го отвоюват през 1244 г. , остава една вдъхновяваща химера сред целия Западен християнски свят. Въпреки, че тя твърдо се закрепила и станала начин на мислене на Западното хрисгиянство след Първия кръстоносен поход, кръстоносната идея все още изисква специални стечения на обстоятелствата, за да се превърне от идеология в едно активно начннание.

Най-същественото от кръстоносните походи на първо място е, че те обслужват светските интереси на участниците в тях. От тази гледна точка кръстоносният поход към Варна бил просто един епизод от серията конфликти, които възникнат вследствие на османската експанзия на Балканския полуостров преди 1443 г. и продължават дълго след това. Още повече кръстоносните походи от 1443 - 1444 г. не са просто войни между християни и мюсюлмани: мюсюлманинът Караибрахим от Караман споделя антиосманските интереси на Византия и Унгария и е в съюз с кръстоносците. От друга страна християните генуезци са съюзници на османците, докато християнският херцог на Атина търси османската протекция срещу също толкова християнския деспот на Мистра - Константин Драгаш, който е яростен адвокат на кръстоносната идея.