Лявата ръка на Афродита

Състояние: Отлично
Забележка: Книгата е нова.
Подзаглавие: Или истината за Венера Милоска
Издателство: Сиела
Град на издаване: София
Преводач: Здравка Михайлова
Наличност: singular
Ширина (мм): 145
Височина (мм): 210
Дебелина (мм): 17
Корици: Меки

През април 1820 г. един селянин на остров Милос на име Йоргос Кентротас, откопава в нивата си силно повредена антична статуя, която много скоро ще очарова цялото човечество. Намерена без да бъде търсена, тя е приета така сякаш са я очаквали от край време. Кой и защо пръв я отъждествил с богинята Афродита? Каква е била съдбата на нейните похитители? А каква е ролята на гръцкия колекционер на антики Николакис Мурузис, високопоставен сановник в османската йерархия, Велик Драгоман на Флота, потомък на известна аристократична фамилия от Влашко-молдовските княжества? И ако наистина е била открита лявата й ръка, държаща "ябълката на раздора", тогава кой я е взел и къде е изчезнала?

Истинската тайна на Афродита се крие в самия нейн образ, а историята й е историята на възмогването на един шедьовър няколко месеца преди да започна борбата за възраждането на нова Гърция - гръцкото национално освободително въстание (1821). Разбира се, става дума за Венера Милоска, както и за лудешкия хоровод, който се повежда веднага, както за оценяването на находката, така и за нейното пренасяне във Франция от момента, в който стойността й бива определена. Но защо тъкмо във Франция? Защото Франция има вицеконсул - Луи Брест, на егейския остров Милос, а и защото, съвсем случайно там се намират още двама французи: кадетът от френския военно-морски флот и привърженик на Бонапарт Оливие Вутие, както и един почитател на древността и заклет естествоизпитател, по-късно изследовател на Антарктика и фанатичен привърженик на трона на Бурбоните - Дюмон Дюрвил. Тримата французи се забъркват с невероятна скорост и жар в интригата по оспорването на статуята. , но те няма да се окажат сами в тази амбициозна операция. Заедно с тях се заемат да действат и Димитриос Иконому, пратеник на Великия Драгоман на Османския флот влашко-молдавския княз Николакис Мурузис, както и още двама френски дипломати - виконт дьо Марселюс и маркиз дьо Ривиер.

Ето какво каза за романа и неговата преводачка Здравка Михайлова:
Това по-скоро е истината за Венера Милоска, но в книгата има и елементи на трилър, което я прави по-четивна. В основата на тази книга е есеистиката и тя по виртуозен начин е съчетана от Теодоропулос със спецификата на романовия жанр. Той е човек високо образован. Автор е на 7-8 романа и вече е познат на българския читател. И за книгата. Книгата проследява похищението на изкопаната през 1820 година на остров Милос статуя, наречена по-късно Венера Милоска. Това е един забавен и провокиращ размисъл, амалгама от литературна фикция и исторически достоверна фактология и есеистика, които са в един сплит в навечерие на гръцкото национално въстание от 1821 година. Тогава Великите сили се борят за превес и преразпределяне на влиянието в залязващата Османска империя. Историята се развива динамично. На края идват трима французи и след кратка схватка с гърците, статуята поема към Цариград, за да продължи пътя на славата на световен шедьовър, която е конструирана по-късно от нейните апологети. Поначало книгата е с много повишен ироничен градус, който е характерен за автора. Той пристъпва към развенчаването на мита за Венера Милоска или поне подхвърля съмнения за замисъла на скулптурата. Теодоропулос фрагментира повторно вече натрошеното византийско, християнско тяло на Афродита, като по този начин върви към пълното деконструиране на мита за съвършената хармония. Той подхвърля на съмнение не толкова самата древност, колкото нейното идеализиране от страна на европейския неокласицизъм.

Такис Теодоропулос е роден в Атина през 1954 г. Следвал е сравнително литературознание, театрология и антропология в Париж. Колумнист в атинския всекидневник "Та Неа", от 1996 г. работи в сферата на издателския бизнес. От 2009 г. е председател на Управителния съвет на Гръцкия център за книгата (ЕКЕВИ). Автор е на романите: "Непонятният пейзаж", "Пропадането на Нарцис", "Лудост по пладне", "Романът на Ксенофонт", "Босият облак", на философската пародия "Котките на Атина" и др. Романът му "Силата на мрачния Бог" бе удостоен с наградата за 1999 г. на фондация "Уранис" към Атинската академия. През 2004 г. е отличен от Френската академия за заслугите му за популяризиране на френския език и литература в чужбина, както и за преводните издания на романите му на френски.

Последният му роман "Лявата ръка на Афродита или истината за Венера Милоска" е археологически трилър за идеологията на неοкласицизма, и не само.