Лудият от площад "Свобода

В "Лудият от площад Свобода", прозаичен дебют на живеещия във Финландия иракчанин Хасан Бласим, има точно толкова лудост и свобода, колкото една реална трагедия да се превърне в завладяваща литература. Разказите в сборника са прецедент не само на български: на живо от Ирак, от първа ръка и в първо лице за терора на своите и чуждите, за чудовищата, родени от съня на разума, за измислиците, в които човек намира спасение или се изгубва окончателно. Уж далечни неща, с които се храни главно вестникарската хроника, а окото машинално прескача в новините... с тази разлика, че тук те са дадени триизмерно и отвътре, без подслаждане, но и без самосъжаление. В Ирак казваме, че всеки иракчанин има поне пет добри истории на ужасите, а населението ни e близо 30 милиона... – тази книга съдържа дванайсет от най-мрачните, но и най-пламенните иракски истории.

Хасан Бласим (1973) е режисьор и писател от Ирак, който черпи голяма част от вдъхновението си от киното и често има чувството, че историите, които пише, са „просто отложени филмови сценарии. Ражда се в шиитско семейство в Багдад, но с деветте си братя и сестри отрасва в Киркук: „В училище в час по рисуване ни караха да рисуваме танкове и войници, които стрелят по Хомейни и брадата му. И не ни преподаваха имената на цветята, които цъфтяха из града. Диви цветя с всякакви форми и багри. Учителката по математика ни налагаше с колана си. А баща ми системно и по най-идиотски причини упражняваше насилие върху майка ми. Присъствахме на публични екзекуции... Имаше една прашна площадка близо до квартала, в който живеехме. Там играехме на футбол. На същата площадка екзекутираха пред очите на всички дезертьорите и партизаните от кюрдската съпротива. И за назидание оставяха коловете, на които са били завързани обречените на смърт. Ние, децата, ги ползвахме за врати на футболното си игрище. Като тийнейджър пише поезия и съставя кръстословици за местен вестник, по-късно следва киноизкуство в Багдад. През 1998 г. , заради неприятности с баасисткия режим на Саддам, се премества в Сюлеймания (Кюрдистан). Оттам, след мъчителен преход през държави и обстоятелства от 2000 до 2004 г. , мигрира във Финландия. Първите си разкази публикува онлайн, в самоделния сайт iraqstory. com.