Македония и българското възраждане

Състояние: Отлично
Забележка: Незначителни забележки по корицата.
Издателство: Изток-Запад
Град на издаване: София
Художник: Деница Трифонова
Наличност: singular
Ширина (мм): 140
Височина (мм): 200
Дебелина (мм): 20
Корици: Меки

Целта, на която Симеон Радев посвещава тази книга при нейното излизане през 1918 г. , е да се представи опровержение и отпор на ширещата се сръбска пропаганда за националност на славяните по нашите земи.

Братя! Над нашите глави се издига и се люлее една емблема. Това е светото знаме, което за първи път след дълга историческа раздяла хвърля своята сянка върху всички братя славяни; знамето, върху което са изрисувани ликовете на св. св. Кирил и Методий, апостоли и просветители на всички славяни без изключение. Никой не ще отрече, че това знаме е общ символ на славянството.

Но да не забравяме, че тези апостоли, тези изобретатели на славянското писмо, са родени в Македония, че те са живели и пораснали между българи, чиито прадеди говореха същия този език, на който Кирил и Методий преведоха светите книги. От техните ръце получиха евангелието всички славянски племена, между които и русите. От тях и от техните ученици бяха хвърлени в просторната руска земя семената на славянската наука и на светата православна вяра, крайъгълен камък на културата в миналото, сегашното и бъдещето на руския народ.

Братя! Не е тук мястото, пък и време не би ми стигнало, да открия скрижалите, на които са написани историческите съдбини и деянията на българския народ. Аз още по-малко бих могъл да ви обясня какво място са заемали българите в историческото развитие на славянското племе и как чрез своите стари писания те са турили основата на славянско-руската литература. Но аз чувствам свещена длъжност да заявя тук на руския народ, че в този час българите изнемогват под едно ненавистно иго.

Братя руси! Вие, които сте мощни по дух и сила, ще забравите ли нещастния български народ?

Райко Жинзифов

Дотолкова ние, българе, сме били ругани и презрени от всите народности, щото време е вече да се опомним. Като чете човек народните ни песни, дето всяка хубавица се нарича Гъркиня, неволно ще заключи, че клетото самопрезрение е знак на българщината. Време е да се покажем хора между хората. Българското трудолюбие рядко се намира в другите народи; то ни е облагородило; то е било, е и ще бъде наше спасение.

Григор Пърличев