Онлайн самота

Спомените за миналото са единствената гаранция, че сме го преживели. Но писането на дневници за случилото се отдавна не е на мода сред поколенията от новото хилядолетие, така както не са актуални и дискусиите за стойността на човешките добродетели. Затова всеки художествен опит за житейска равносметка и преодоляване на мимолетната трайност на преживяното веднага прави впечатление.
Влюбеният човек винаги е един и същ, независимо от времето и обстоятелствата. Такава е и всеотдайната героиня от романа, независимо от факта, че само пет пъти е виждала "на живо" своя Стив. User/ът/ - Стив, при всеки отделен случай е с различни "виртуални" лица, но лъжите му са без образ, анонимни и трудно различими. Затова и "онлайн" разочарованието от егоизма и измамата на любимия човек е толкова силно.

В нашето задъхано настояще всеки бърза да консумира, да бъде потребител на всичко достъпно, дори и с риск да "изяде чувствата си". Но романът ни дава надежда, че всичко зависи все още от Човека и необяснимата, ирационална способност на душата му безпогрешно да разпознава истинските ценности на битието. Някой от древните мъдреци беше казал, че единственият смисъл в живота на хората е всеки да се научи да обича. Затова съхраняването на спомена за една безхитростна и всеотдайна любов, случила се предимно в обичайната за 21. век виртуална реалност на интернет, придава особена ценност на преживяното. Дори и в Нета думи като "обичам те" и "не мога без теб" винаги ще имат стойност. Ако съдържанието им се деформира или изчезне напълно в ерата на киберпространството ни, остава вярата, родена след прочитането на "Онлайн самота", че все някой ще се досети да изпише на екрана на нашите компютри зова за спасение: Save Our Souls, вместо марката на програмираната рационалност - "Windows".

Проф. дпн Галя Герчева