Подвигът на Мара Бунева

Състояние: Много добро
Подзаглавие: Съкратено издание
Издателство: Анико
Град на издаване: София
Художник: Димитър Стоилов
Наличност: singular
Ширина (мм): 130
Височина (мм): 200
Дебелина (мм): 5
Корици: Меки

. На 13 януари 1928 година, по обед в Скопие, 25 годишната тетовка Мара Бунева пресреща при стария мост на Вардара сръбския злодей Велемир Прелич и с няколко изстрела го поваля на земята. Така тя изпълни възложената й задача от ВМРО и изпълни смъртната присъда над престъпника.
Накратко искам да разкажа коя беше тази млада жена - Мара Бунева, кой беше Велимир Прелич и какво беше наложило промяната в тактиката на съществуващата повече от 30 години Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).

Мара Николова Бунева е родена през 1901 г. в гр. Тетово. Точната дата не е известна, но ако се допитаме до българската православна именна система, тя вероятно е кръстена на най-близкия християнски празник, когато се е родила. А той вероятно е на Богоявление, през август. Завършва в родния си град българско екзархийско основно училище и третокласна прогимназия, а в Скопие - Девическото стопанско училище. М. Бунева произхожда от многолюдно, заможно и уважавано тетовско семейство. Баща й, Никола Бунев е бивш учител, а по време на Първата световна война е кмет на Тетово и ръководи местния клон на Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост (СГОП). Дядо й - Зако Манев, бащата на майка й, със собствени средства изградил тетовската гробищна църква "Св. Димитър". Нейният брат Борис Бунев завършва Солунската българска търговска гимназия и Военното училище в София. Служи като кавалерийски офицер в различни гарнизони - в 4 жандармерийски конен полк, 10 артилерийски конен полк и в Лейбгвардейския конен полк. Уволнява се през 1925 г. с чин поручик. Той е един от най-близките съратници на Иван Михайлов. Назначен е за пълномощник на ВМРО в Неврокопска околия. След Първата световна война, когато страната ни е изправена пред втората национална катастрофа Мара Бунева, заедно с баща си заминават за България. Тук тя се движи в офицерския кръг на брат си, като се премества с него в различните гарнизони, където служи той. Научава се да язди кон и да стреля много точно с пистолет. Запознава се с бъдещия си съпруг кавалерийския офицер Иван Хранков, с когото се оженват през 1923 г. Бъдещата революционерка се движи и в кръга на Македонското студентско дружество "Вардар" и се сближава с неговия председател Иван Михайлов, по-сетнешен член на ЦК на ВМРО...
Второ издание