Птиците отлитат. . . и се връщат

ЗАЛИТАНЕ

Дали любовта е пиянство не знам,
но аз от любов съм пиян за мой срам!
И луд съм, и глупав, и още какво -
направи ме чукан, на сухо дърво...

Залюби ме младо, красиво моме -
на стари години ума ми то взе
и хвърли ме в огън, и в ужас дори,
когато и в мене събуди искри.

Какво ще го правя, си мисля наум,
не смея да вдигам аз никакъв шум -
нали съм изпрегнал и старият вол,
дали ще повярва, че„царят е гол"?

А него кръвта му кипи и гори -
иди че му вярвай, иди че го спри -
напира към мене, към мойто легло,
което добро е, но вече... било.

Започвам да мисля: дали по-добре
да търся утеха в„Пияно море",
наместо да страдам от млада любов -
за подвизи нови не съм аз готов.

И тази любов - била, що била,
ще скрия накрая с едни очила,
негласно от нея ще се отрека
и чашата с вино ще вдигна с ръка.