Ракът ме целуна (2006)

Ракът ме целуна (2006)

Още оферти

Описание
Ключови думи Българска литература, Езици, Езици, Публицистика, Речници, Здраве, Здраве
Брой страници 128
Тегло 210

Виждате грешка в описанието или таблицата? Сигнализирайте ни!

... В Епиметеевия двор имало голям съд, плътно затворен с тежък капак. Никой не знаел какво има в този съд и никой не се решавал да го отвори, тъй като на всички било известно, че това носи нещастия. Любопитната Пандора тайно махнала капака от съда и по цялата земя се разпръснали нещастията, които били навремето затворени в него. Единствено само надеждата останала на дъното на грамадния съд. Похлупакът отново се затворил и надеждата не излетяла...
Безброй беди се разпространили между хората. И земята, и морето се изпълнили със зло. И денем, и нощем идват неканени при хората злото и болестите, те носят на хората страдания. С нечути стъпки идват те, тъй като Зевс ги лишил от дар слово - той създал злото и болестите неми.
(Из " Старогръцки легенди и митове ")

Знаете ли първото изречение, с което започва романът "Анна Каренина" на Лев Толстой?
В студентските си години го "пропуснах" и заради това моят университетски преподавател по руска класическа литература не ми написа очакваната висока оценка, а ме накара да се явя отново на изпит. Невъзможно нещо е, каза ми уважаваният професор, един млад човек да не си направи труда да запомни такова забележително начало на световен литературен шедьовър.
Можех ли в този ден да предполагам, че ще мине много време и точно след 25 години ще си припомням с ужас формулата на Толстой: "Всички щастливи хора си приличат, всеки нещастен човек е нещастен посвоему. " Няколко дни преди това един лекар ме прегледа заради странна бучка на гърдата, която изобщо не ме болеше и просто не я усещах. Но кой знае защо, тя направо паникьоса моята дъщеря и по нейно настояване, между две кърмения на едномесечния ми внук, се понесохме към познат известен медик. Той пък изведнъж реши надълго и нашироко да ми обяснява колко е напред вече медицината и как невъзможно безнадеждни случаи са свършвали добре. Двамата уточняваха с някакви невероятни подробности какви изследвания трябва да си направя, след което лекарят ме изпрати до вратата с такава подчертана загриженост, която направо ме смая. Чак през нощта, по никое време, ме прониза мисълта, че нито той ми каза, нито аз го попитах каква е предполагаемата ми диагноза. И стана нощ-чудо. Защо рак? Защо точно аз? Защо умирам на 48 години?
Следващите дни не си приличаха с никои други от живота ми. Не разбрах по какви причини слънцето започна да свети като през мъгла, защо човешките гласове край мен изведнъж зазвучаха приглушено и даже колите по улиците се понесоха безшумно... Изведнъж попаднах в друг, невероятно притихнал и леко притъмнял свят. По някакво случайно съвпадение точно тогава изчезна и усетът ми за вкус и мирис. След време мой близък лекар обясни това странно усещане със стресовото състояние, в което се оказах в тези дни.
Не искам да ви плаша, но трябва вътрешно да сте готови, че мигът, в който научавате диагнозата си, е само вашето първо изпитание. Малко по-късно, само след часове или най-много след дни, ви предстои да разберете, че животът, вашият живот, необратимо се е превъртял, че ви предстои едно непоносимо "време разделно". Дните преди и миговете след онкологичната операция се оказват две напълно различни човешки състояния. Това реално са вече два отделни живота. Всеки от тях си е имал или ще има свои закони, вървял е или върви според различни правила. Коренно различни стават даже обикновените човешки понятия за важно или дребно, за добро или зло. Всичко, което по-нататък ще ви засяга, вече ще е белязано необратимо с категориите "до" и "след" и много пъти ще ви се струва, че всяка от тези части живот се отнася за отделна, даже противоположна на вас личност, която изобщо не се препокрива с онова, което сте вие самите.
В известен смисъл моят първи живот придоби вид на земетресение от 9-10 степен по скалата на Рихтер. Всичко се разлетя. Прекратих работа, отмених срещи, не написах планове, моите блестящи намерения полетяха в пепелта. Само за броени часове животът ми се превърна в развалини. Но тогава се появи и усещането, че ако искам да оживея и да видя очите на току-що родения си внук, ще трябва леко да се поизправя и да тръгна да градя втория живот. Троха по троха, стъпка по стъпка...
Ето това се случи накратко с мен.
А сега за вас. Ако вече сте болни от рак, ако се страхувате да не се разболеете, ако ваш близък се бори за дните си напред, може би моите поуки ще помогнат да се прехвърлите през жестоките проверки, които съдбата в този момент подготвя. Но най-напред ви предупреждавам: НЕ БЪРЗАЙТЕ ДА СЕ ПРЕДАВАТЕ, ИМА НАДЕЖДА!
Пред вас е другият, новият ви живот. Само че се научете да го живеете!
Мнения
Задайте въпрос

Данните и цените за продуктите предлагани от нашите партньори служат за напътствие и обща информация. Моля, преди покупка проверете дали съответстват на публикуваните данни от сайта на магазина или производителя. За евентуалните неточности и грешки не носим отговорност.

^