Рапорт пред Ел Греко

Състояние: Много добро
Забележка: Почти отлично.
Издателство: Enthusiast
Град на издаване: София
Преводач: от гръцки Георги Куфов
Художник: Виктор Паунов
Наличност: singular
Ширина (мм): 130
Височина (мм): 200
Дебелина (мм): 40
Корици: Меки

Доминиращо в творчеството на Никос Казандзакис е посвещаването на теми, които засягат всеки един човек - отвъд граници, отвъд раса и цвят на кожата, отвъд етнос и религия, отвъд политически пристрастия. Книгата "Рапорт пред Ел Греко" не е точно автобиографична, въпреки че често е посочвана за такава. Казандзакис сам потвърждава това, споделяйки: "Моят Рапорт пред Греко не е автобиография. Животът ми, личният, има някаква много относителна стойност, само за мен, за никой друг. Единствената стойност, която му признавам, е тази: борбата му да се изкачва, стъпало по стъпало, за да стигне колкото се може по-високо, благодарение на силите и упоритостта си, на върха, който своеволно нарекох Критски Поглед. "

Голямата тема в "Рапорт пред Ел Греко" не е това, за което авторът разказва и което описва - историята, митовете, традициите, идеалите, философските теории, предназначението и призванието на човека, битката и примиряването с божественото, приятелството и човечността, умението да виждаш и усещаш с тялото и с душата си, единството с всички живи твари, общуването с телесните и безтелесните същества не само във видимия, но и в невидимия свят.

Генерале мой, битката завършва, правя рапорта си; ето къде воювах, ето как воювах, бях ранен, изплаших се, но не дезертирах; зъбите ми тракаха от страх, но пристягах здраво челото си с червена кърпа, за да не личи кръвта, и се хвърлях в атака. Едно по едно ще оскубя пред теб перата на моята гарга, душата си, докато от нея остане само малка бучка пръст, замесена със сълзи, кръв и пот.

Ще ти разкажа борбата си, за да ми олекне; ще смъкна от себе си добродетелта, срама, истината, за да ми олекне. Ти как създаде "Толедо през време на буря"? Също такава, с тежки облаци, прорязана от жълти мълнии, отчаяно и непреклонно бореща се със светлината и тъмата, е и душата ми. Ще я видиш, ще я претеглиш изпод витите си вежди и ще я оцениш. Помниш ли онази тежка дума, която казваме ние критяните? "Където не сполучиш - върни се; където сполучиш - върви си! " Ако не съм сполучил, дори само час живот да ми остава, ще се върна, за нова атака; ако съм сполучил, ще отворя земята, за да дойда да легна до теб.