Русия от Горбачов до Путин

Състояние: Много добро
Забележка: Почти отлична.
Подзаглавие: Истината за най-новата история на Русия
Издателство: Милениум
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Меки

През 1985 г. перестройката на Михаил Горбачов отваря Русия за света, слага край на Студената война и дава на хората свобода. Тридесет години по-късно Русия се е превърнала в корпоративна държава, обхваната от империалистически национализъм, раздухван от авторитарен президент, който разпалва конфликти на границата на Европа. Какво довежда до тази метаморфоза? Отговор на този въпрос търси известният журналист Аркадий Островски в едно вълнуващо пътуване от свободата на Горбачов до войната на Путин. Главните действащи герои в него са не политиците и икономистите, а идеолозите и журналистите - тези, които носят отговорност както за излизането на Русия от авторитарната система, така и за връщането ѝ към нея.

"Като истински консерватори, националистите не се обединяват около телевизията, а около старите литературни списания като "Наш современник" и вестника на Проханов "Ден". Телевизията е в ръцете на либералите. Ръководството ѝ е поверено на Егор Яковлев - той е назначен за неин директор от Горбачов (с одобрението на Елцин), непосредствено след пуча през август 1991 г. Първа стъпка на Яковлев е да изчисти телевизионния център от агентите на КГБ, някои от които работят открито, а други - под прикритие. Втората му стъпка е да замени "Время" - главната новинарска емисия в 9 часа вечерта, с "Новости" ("Новини"). Смяната на заглавието, музиката и формата е толкова знакова, колкото и спускането на червения флаг от пилона на двореца в Кремъл и смяната на съветския химн. "Время" има сакрален статут в Съветския съюз. Сериозните му водещи в стегнати облекла са оракулите на Кремъл. Предаването всъщност не представя новини, а казва какво според Кремъл хората трябва да смятат за новини. То е вечерен ритуал, в който нищо "ново" или непредсказуемо не може да се случи. "Время", което на руски значи "време", е неизменно като камбаните на Кремъл, отброяващи точния час преди да започне програмата. Точно както времето, така и "Время" изглежда сякаш никога няма да има край. Сменяйки формата, Егор отнема сакралната функция на телевизията и заедно с това сакралната функция на самата държава. "
Из книгата