Ръкопис за петте стъпала (2005)

Ръкопис за петте стъпала (2005)

Още оферти

Описание
Ключови думиИстория, Роман, Спорт
Езикбългарски
Брой страници140

Виждате грешка в описанието или таблицата? Сигнализирайте ни!

Днес името на Миямото Мусаши, майстора на меча, непознаващ поражението, е известно на всеки японец. Мусаши произхожда от стар самурайски род. Седемгодишен остава сирак и е приютен от чичо си – свещеник в будистки манастир. Там усвоява основите на кендо или Пътя на меча. Едва тринайсетгодишен, въоръжен само с тояга, той побеждава в първия си двубой с опитен майстор на меча. Скоро Мусаши напуска стените на манастира и тръгва по пътищата на Япония. Старо кимоно и два самурайски меча били цялото му имущество, но това не му попречило да се превърне в живата легенда на ХVІІ век. Наблюдавайки движенията на барабанчика в будисткия манастир, Мусаши разработил техниката за бой с два меча, което направило неговата защита непробиваема. Майсторството му достигнало такава висота, че той станал неуязвим и когато бил въоръжен само с дървен меч. На шейсетгодишна възраст се оттегля в планината Ивато, където в аскетично уединение пише книгата Ръкопис за петте стъпала. Перото на Мусаши се оказва не по-малко остро от неговия меч. Създадената от него книга надхвърля рамките на кендо и с основание се разглежда като философия на победата. Тя е приложима и във военната област и в стратегията на съвременния бизнес. В почивките между отделните части на ръкописа Мусаши се отдава на рисуване. Тогава създава и знаменития си автопортрет, от който съдим как е изглеждал средновековният майстор на меча. През 1645 г. Мусаши завършва книгата си и малко след това умира.

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

За транскрипцията

Българските шушкави съгласни (посталвеолни фрикативи и африкати) (ж, ч, ш, дж) са твърди, а техните най-близки японски съответствия – меки. Тази разлика е отразена и в Международната фонетична азбука, в която за българските и японските шушкави съгласни се употребяват различни символи.

В японския език мекостта на ж, ч, ш, дж се предава графично чрез буквата за следващата йотувана гласна. Тъй като в съвременния български е установено ж, ч, ш, дж да се изговарят винаги като твърди (вж. напр. П. Пашов. Българска граматика. София, 1999, с. 16), след тях естествено не се пишат буквите ь, я, ю. От друга страна, буквосъчетанията шя, шю, шьо са напълно произносими за носителите на български език. Нека не забравяме, че в прочутия Речник на българския език от Найден Геров буквите я, ю редовно се срещат след ж, ч, ш. Това дава възможност за по-точно предаване на меките ж, ч, ш, дж в чуждите имена с я (пред а), с ю (пред у) и с ь/й (пред о). Нормативно това е уредено с Наредбата за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език (обн. , ДВ, бр. 60 от 4.07. 1995 г. , доп. , бр. 72 от 15.08. 1995 г. , бр. 106 от 5.12. 1995 г. , бр. 4 от 15.01. 1999 г. ).

Вярно е, че тази наредба се отнася за географските имена, но пък е очевидно, че не може географските имена да се транскрибират по едни правила, а личните – по други. И ако нормативните документи препоръчват да се пише Шьонефелд и Шюторф (вж. чл. 39 на споменатата наредба), защо да не се пише Башьо и Тешю?

В по-старите нормативни документи за правопис и транскрипция на чужди имена на български език категорично се отхвърляше употребата на буквите ь, я, ю след ж, ч, ш, дж. При транскрибиране на японски имена мекостта на шушкавите съгласни се елиминираше, като Башьо се превръщаше в Башо, Тешю – в Тешу и т. н. Днес обаче не съществуват основания тази практика да продължава, тъй като транскрипции от типа на Башьо и Тешю не само са възможни, но и се препоръчват от съществуващата нормативна уредба.

Аргументът, че вече е утвърдена практиката да се пише Башо, а не Башьо, не е убедителен, тъй като една от препоръките на споменатата по-горе наредба е да се пише Шьонефелд вместо доскорошното Шонефелд. И това далеч не е единственият подобен пример.

Ето защо ще бъде по-правилно да транскрибираме заглавието на тази книга като Горин но шьо вместо Горин но шо. Буквата ь е ясен сигнал, че звукът ш трябва да бъде произнесен по-меко в сравнение с обичайното му произношение в литературния български език.

За японските мечове

В някои преводи на тази книга се говори за дълъг меч, къс меч, извънредно дълъг меч, дълъг дълъг меч, по-къс дълъг меч, къс дълъг меч и т. н. В действителност става дума за три вида мечове – тачи, катана и вакидзаши. Най-дълъг е тачи, а най-къс – вакидзаши. Когато се противопоставят катана и вакидзаши, в превода се говори за меч и малък меч. Когато се противопоставят тачи и катана, в превода се говори за дълъг меч и къс меч.
Мнения
Задайте въпрос

Данните и цените за продуктите предлагани от нашите партньори служат за напътствие и обща информация. Моля, преди покупка проверете дали съответстват на публикуваните данни от сайта на магазина или производителя. За евентуалните неточности и грешки не носим отговорност.

^