Спътник на радикалния мислител

Състояние: Отлично
Издателство: Сиела
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Меки

Тогава, в края на 90-те още вярвахме, че цялата шибана история е приключила и оттук насетне ни остава само да догоним спрелия някъде на Кинг Крос влак. Обаче историята не само, че не беше спряла - оказа се, че има много истории, много повече от коловозите на Кинг Крос и в коя, за бога, бяхме ние?! Вече няма такова място на света, където човек може да отиде и да започне всичко отначало, цялата обитаема суша, е разпределена между държавите: човек може да си купи земя, но не и суверенитет; може да си основе комуна, но не и държава. Ако избягаш от една система, ще се натъкнеш на друга - това е трагедията... Първите поколения, отхранени с генно модифицирани домати, вече имат право да гласуват. Но нямат памет за вкуса. Можеш да им пробуташ всичко, стига да е опаковано подходящо. Те са идеалният потребител на бъдещото. Българският домат не възпитава потребители. Той има фенове. Хиляди от тях се стичат всяко лято в малката ни слънчева родина, за да вкусят от този еликсир на идентичността... Докато още има хора, които набиват истински домати, нищо не е загубено. Есетата на Алек Попов са изтъкани от интелектуална ирония, без да губят аналитичната си дълбочина. Обединява ги разкрепостеният, неортодоксален начин, по който авторът се опитва да види света като културен артефакт. Никой не може да ти продаде нещо насила, но винаги може да те излъже да си го купиш. Средният човек лесно се лъже - така е замислен, за удобство на производителите. Не можем да искаме от него да не мисли, когато тегли кредит за нова кола и да мисли, когато избира парламент. Всяко нещо има цена - Включително мисленето. Но дали сме готови да я платим? Макар да е роден в семейството на професор по математика, Алек Попов се проявява предимно като човек на словото. Биографичната справка за ранните му години препраща към Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ" и университетско образование по специалност Българска филология в Софийски университет. Днес Алек Попов е изтъкнат културен деец - уредник в Националния литературен музей, главен редактор на списание "Родна реч", член на Сдружението на българските писатели, член-кореспондент на БАН в направление "Творци на изкуството". Героите, за които говори авторът, често носят нестандартни имена, измислени с известна доза хумор: например баронеса Хафбрейн, сър Галфън, Емералд Спарк, народните и партизанските имена Храста, Последния пирон, Винт, Мончо, Медвед, Нощ, Гробокопача на капитализма. Също така "бисери" като Белла Суис, Манди Бонг, Вера Дикни и Чиира Морнингейт. Ако разпознавате любимите си герои, може би вече сте прочели някои от книгите на Алек Попов. Сред първите от тях са няколко сборника с разкази (напр. "Другата смърт" - 1992 г, "Мръсни сънища" - 1994 г. , "Игра на магии" 1994 г. и др. ). След това се появява романът "Мисия Лондон". Свежият хумор на тази книга се превръща в източник на вдъхновение и за други творци и девет години по-късно по романа се появява българска екранизация. Жанрът на разказа също продължава да се обогатява: в творческата биография на Алек Попов се появяват сборниците "Спътник на радикалния мислител, "Спътник на радикалния мислител 2", "Митология на прехода", "Телесни плевели". Написани са и още два романа, с които Алек Попов се утвърждава като автор извън традициите - "Черната кутия - ниско прелитащи кучета" и "Сестри Палавееви в бурята на историята".