Стръв за пираня

Състояние: Много добро
Забележка: Съвсем леки забележки към кориците.
Издателство: Персей
Град на издаване: София
Преводач: от руски Ива Николова
Художник: Елена Събева
Наличност: singular
Дебелина (мм): 30
Корици: Меки

Нов роман от бестселъровата серия "Пираня" на краля на руския екшънтрилър Александър Бушков.
Три корaба, потънали преди години край брега на Тиксон, крият загадки и сеят смърт. Малък, но елитен спецотряд, воден от Кирил Мазур и майор Кацуба е изпратен на секретна мисия. Пристигайки, те веднага установяват, че това място се е превърнало в територия за сблъсък на различни интереси. Хотелските им стаи са "обзаведени" с най-модерна подслушвателна апаратура, устройват им постановки, за да ги превърнат в доносници, някой доста умело манипулира общественото мнение. А около тях постоянно се навъртат мутри, разни тайни и явни служби, които се опитват да им създават неприятности.
Има твърде много трупове за това мирно кътче, но най-лошото е, че започват да падат и от техните редици. Може би представляват заплаха за някого... Но за кого?

Александър Бушков е "кралят на руския екшънтрилър", продаващ милиони екземпляри от книгите си и успял трайно да влезе в бестселъровите листи на Русия със серията си "Пираня". Романите от нея са заредени с убийствено напрежение, непредсказуеми сюжетни обрати и жесток реализъм. Това е третата книга, която излиза у нас от прочутата поредица. Предишните два са "Лов на пираня" и "Следата на пиранята".
Бушков пише не просто екшънтрилъри. Силата му е в увлекателния стил, оригиналните сюжети и най-вече реализма. Атмосферата, ситуациите и героите в книгите му са толкова правдиви, че те карат да заживееш в света на героите, да страдаш и да се бориш с тях.
Мнозина критици определят Бушков като руския еквивалент на писатели като Робърт Лъдлъм, Том Кланси и Лий Чайлд.

Интервю

- Разкрийте тайната: как измисляте криминалните си сюжети?
- Идеята за един роман се ражда на онова ниво на подсъзнанието, което не се анализира. Готовият сюжет буквално изскача от главата. Аз го записвам във вид на план върху лист хартия. А след това в процеса на писане този скелет обраства с детайли и допълнителни сюжетни линии. Понякога неочаквано след излизането на романа, се оказва, че измислената от мен история се е случила с някого в реалния живот. Но това не бива да изненадва: ситуационните комбинации в живота не са толкова много. Случва се и за създаването на някои мои книги да използвам реални истории.
- Определят ви като кралят на руския екшън и един от най-плодовитите съвременни писатели. Съгласен ли сте с такива определения?
- Да, пиша екшън-трилъри и пиша бързо. Московската преса ме шантажира във връзка с това: "Бушков обеща да напише роман за три седмици! " А аз седнах и ги написах. Само че преди това три месеца градях скелета на книгата - обмислях сюжета, създадох точен и ясен план. Има два типа писатели: едните работят бързо, другите - бавно. Но качеството на книгите зависи не от скорости на тяхното създаване, а от таланта на автора.
- Как си почивате след завършването на поредния роман?
- Аз разпускам съгласно научния метод на американския неврофизиолог Уолтър Грей: "Свършил си нещо - изпий кофа уиски. Иначе ще се побъркаш". Следвам това правило, Грей получи Нобелова награда.
- Винаги ли работите с удоволствие или има и моменти на отвращение към празния лист хартия?
- Винаги си налагам да пиша. Ставам сутрин и сядам да пиша - в зависимост от желанието работя и до вечерта. А как иначе? В Москва видях ръкопис на Пушкин - за една нощ той направил 19 варианта на един стих. Една сутринта открил 20-ия, най-удачния вариант. Само така се раждат бестселърите. При това на мен ми се налага много да чета. Всеки ден пропускам край себе си огромно количество информация. Понякога от двутомни спомени на някаква историческа личност аз избирам само един ред, един факт, който след това използвам в новия си роман. Но този ред ще бъде уникален.
- Ако така работите, кога ви остава време за личен живот?
- Няма време нито за личен живот, нито за семеен. Главата и ръцете ми през цялото време са заети.
- Четете ли книги на колегите си в криминалния жанр?
- Много рядко. Криминалните романи са пълни с такива нелепости, че да ги четеш е направо отвратително понякога. Например действието в един от романите на Полина Дашкова се развива в Тюмен. Героят излиза от банката и след като пали цигара, сяда на брега на могъщия Енисей. Оригинална география - защото Тюмен не е на река Енисей! В книга на Маринина як грузинец надава чисто женски възгласи на учудване.
- Как общувате с почитателите си?
- Получавам писма от различни кътчета на Русия. Най-учудващото е, че досега нито един човек не ме е молил за пари. Хората описват живота си, случки от него. Всеки сякаш се надява, че неговата история може да залегне в криминален роман. Една моя почитателка ме кани на гости в Калифорния: "Ела ми на гости, ще ти разкажа как ме бяха погнали из Русия, а после и в Америка". С красноярските читатели е по-сложно да се общува. Пределът на техните желания е да пийнат и да поседят в компанията на Александър Бушков. Не казвам, че имам много такива почитатели. Но ако изпълня желанието дори на половината от тях, то със запоите ще приключа в най-добрия случай след една година.
- Ситуациите в романите ви са доста страшни. Чувствате ли се в безопасност в реалния живот?
- Такъв ми е характерът, че винаги се чувствам в безопасност. Защото зная: ако се боиш, дори пистолети да провесиш, дори с черни колани да се опашиш, нищо няма да те предпази. Един мой приятел, московски бизнесмен, ходеше из града в пълна екипировка: с два бойни пистолета. Дошли при него двама млади бабаити, ударили му един шамар и го ограбили. А той стоял и не знаел кой пистолет да хване. Както казва един мой познат, лежал в затвора още при Сталин: "Издевателстват само над този, който вътрешно е готов да издевателстват над него". Преди повече от 10 години на гарата в Новосибирск двама кавказци искаха да ми пребъркат джобовете. Аз вадя нож и казвам: "Момчета, може би един от вас ще успее. Но само един. Другият ще се наръга на ножа. Вие сами си разпределете ролите". И те се ометоха. Защото видяха, че съм готов да им се опълча.
- Може ли Александър Бушков да престане да пише?
- Знаете ли каква е разликата между пиянството и алкохолизма? От пиянството може да се избавиш, но от алкохолизма - не. Та такъв е писателският труд - това е болест. В моя случай неизлечима.

"Романите на Бушков са безпощадни и истински. Писателят не се перчи с оценки и изводи, не изнася представления и не бърше носове. Рисува пред читателя грубия и жесток живот, като го разголва не до кожа, а до кости. "
Андрей Буровски

"Бушков държи в напрежение цялата страна: милиони читатели с нетърпение очакват излизането на всяка нова негова книга. "
Алла Путинцева