Вигвамите на ОрилиаСтихове от Онтарио

"Аз те обичам, живот, а ти ме наказа
като първа любов, помрачена от злъч и омраза.
Равноденствие, жажда, отчаяно слънцестоене,
сред които душата ми като разпятие стене.
И потече реката от моите сънища - черна,
между мъртви оброчища и буренясали стърни.
И угасна за мен нежността теменужно вечерна,
и светът като минало-бъдеще се преобърна.
И сега съм сред стенещи пясъци и сред тайфуни,
като блудна стрела, като звек от разкъсани струни. "