Въпроси за наказателното право и съдебната практика (2014)

Въпроси за наказателното право и съдебната практика (2014)

от 22,50 лв 2 оферти
Описание
Предговор

Книгата се дели на четири глави. Първите две глави съдържат статии, публикувани в периода 1979–2007 г. , които са преработе­ни, имат теоретично или практическо значение и звучат актуално и днес. Третата глава включва някои от Исканията, които като Главен прокурор (1999–2006 г. ) внесох в Конституционния съд. Тези Искания съдържат наказателноправни моменти. В четвъ­ртата глава са поместени тълкувателни и принципни решения на Върховния (касационен) съд по наказателни дела, по които бях докладчик като съдия във Върховния съд (1991–1997 г. ).

Първа глава е посветена на теоретични въпроси на нака­зателното нормотворчество. Два са основните проблеми, пред които се изправя законодателят, когато създава наказателния закон. Първо, да определи кръга на престъпленията, т. е. да про­веде границата между престъпното и непрестъпното поведе­ние. За целта е необходима система от критерии за кримина­лизация на деянията (§ 1). Вторият проблем е вътре в кръга на престъпното поведение да диференцира отделните престъ­пления и отговорността за тях. Това изисква да се категори­зират престъпленията, а в рамките на дадено престъпление да се разграничат по-тежко и по-леко наказуемите му варианти, т. е. да се създадат квалифицирани състави на престъпление­то. Перспективно направление в наказателноправната наука е да се изследва влиянието на различните обстоятелства върху тежестта на престъплението. Защото да се изследва как раз­личните обстоятелства влияят върху обществената опасност на дадено престъпление и да се изучат съответните конкретизира­щи норми на особената част на НК е по същество едно и също. Само че първият подход (социален) се занимава с поведението и значението на неговите елементи за обществената опасност, а вторият подход (нормативен) – с отражението на тези явления в закона, т. е. с нормите, посредством които законодателят дифе­ренцира отговорността в рамките на дадено престъпление. На диференциацията на наказателната отговорност е посветен § 2. В § 3 се разглежда способът на извършване на престъплението като форма на престъплението. В § 7 се описва извършеното през 1982 г. емпирично социологическо изследване, при което чрез математически методи беше проверен теоретическият из­вод за влиянието на формите на съучастие върху обществената опасност на престъпленията, респективно – изводът за обхвата на съответните наказателноправни норми. Ролята на емпирич­ните социологически изследвания ще нараства в бъдеще при проверка правилността на законодателните решения.

Във Втора глава се разглеждат проблеми при прилагането на наказателния закон в съдебната практика. Подробно се анали­зират въпросите на квалификацията на престъпления, извърше­ни в съучастие (§ 9) и квалификацията на престъпления, извъ­ршени „от две или повече лица (§ 10). Разглеждат се особените форми на задружна престъпна дейност (§ 11) и допустителство­то на престъпление като вид престъпно бездействие (§ 15).

Трета глава включва някои Искания до Конституционния съд, които съдържат наказателноправни моменти. Забележително е Искането от 25.10. 2002 г. до Конституционния съд за тълкуване разпоредбата на чл. 158, т. 3 от Конституцията относно правомо­щията на Великото народно събрание (§ 19). Искането е, да се отговори на въпроса кога са налице „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление. Тези проме­ни могат да се извършат единствено и само от Великото народно събрание. С решение № 3 от 10 април 2003 г. по конституционнно дело № 22 от 2002 г. (ДВ, бр. 36 от 2003 г. ) Конституционният съд възприе тълкуването на Конституцията, което предложи Главният прокурор. Това решение играе важна роля в обществените про­цеси в България през последните години.

Четвърта глава съдържа 84 тълкувателни и принципни решения на Върховния (касационен) съд относно важни ин­ститути и понятия на общата част на НК (причинна връзка, вина, неизбежна отбрана, опит, съучастие, цели на наказанието и др. ) и на особената част на НК (убийство, телесна повреда, състояние на силно раздразнение, кражба, грабеж, измама, из­нудване и др. ), както и решения относно институти на нака­зателнопроцесуа лното право (доказателства и доказателствени средства, задържане под стража и съдебният контрол върху него, съдържание на присъдата, съществени нарушения на процесуалните правила и др. ). Заслужава да се отбележи Реш. № 479 от 08.01. 1996 г. по н. д. № 670/1994 г. , I н. о. , с което Върховният съд, на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, приложи пряко във вътрешния правен ред нормата на междуна­роден договор – чл. 6, т. 3, б. „с от Европейската конвенция за правата на човека относно задължителната защита на обвиняе­мия, когато не е в състояние да заплати адвокатско възнаграж­дение (§ 26, т. 55). По-късно тази международна норма беше внедрена във вътрешното ни законодателство.

Бих искал да благодаря на големия български учен проф. дюн Живко Сталев, бивш председател на Конституционния съд, – за бащинската грижа, на забележителния наказателно­правник чл. -кор. проф. д-р Костадин Лютов, бивш Главен про­курор, – за помощта и уроците по наказателно право, както и на видните български юристи чл. -кор. проф. д-р Александър Янков, бивш посланик, чл. -кор. проф. д-р Стефан Стойчев, проф. д-р Иван Велинов, бивш председател на Върховния съд, акад. проф. д-р Ярослав Радев, бивш зам. -председател на Държавния съвет, и проф. дюн Владимир Петров, бивш зам. - ректор на Софийския университет „Св. Кл. Охридски – за подкрепата в трудни моменти.

Бих искал също да благодаря на г-н Иван Татарчев, бивш Главен прокурор на Републиката, и на г-н Иван Палазов, бивш заместник-председате
Мнения
Задайте въпрос

Данните и цените за продуктите предлагани от нашите партньори служат за напътствие и обща информация. Моля, преди покупка проверете дали съответстват на публикуваните данни от сайта на магазина или производителя. За евентуалните неточности и грешки не носим отговорност.

^