Що е то Лондон и що прави нашенецът там

Състояние: Отлично
Забележка: Нова, нечетена, меки кори. Листовете не са отваряни.
Издателство: Екобелан
Град на издаване: Асеновград
Художник: Панайот Гелев
Наличност: multiple
Ширина (мм): 140
Височина (мм): 200
Дебелина (мм): 7
Корици: Меки

Откъси от "Що е Лондон и що прави нашенецът там" - Никола Филипов
АНГЛИЧАНКА
В няколко заведения в североизточен Лондон, стопанисвани от предприемчиви българи, се събират на раздумка нашенци. Тук новопристигналите се надяват на информация за по-добра работа или по-евтина квартира, тук стародошлите им кроят сплетни, интриги и капани. Типично български заведения...
- Е, това англичаните са чудни хора! Постъпките им не можеш да разбереш - казва моят събеседник и започва да ми разказва историята на един мобилен телефон.
- Изгубих си мобифона. Помислих, че са ми го откраднали в автобуса или в уличната тълпа. "Бог дал, Бог взел" - както казва народът. Само че този мобифон не беше ми го дал Бог, а аз сам си го взех. Ей така:
Продавах рози на едно кръстовище. Букет от десет рози - три лири, двайсет рози - пет лири. Възрастна жена спря да купи букет и докато търсеше пари за разплащане, остави мобифона си на тухления парапет. Тръгна си, забравяйки го там. Аз моментално го изключих и го пъхнах в чантата си.
Половин час по-късно жената дойде да си търси мобифона. Показа ми точно къде го е забравила.
- Не съм видял нищо- отговарям ú аз. - Нали виждате колко народ минава оттук.
- Много съжалявам, че Ви безпокоих. Ще го потърся в Бюрото за изгубени вещи - с всичкия си акъл добави тя. - Извинявайте още веднъж.
Прибирайки се вкъщи, реших да включа въпросния апарат. След известно време собственичката позвъни на своя номер.
- Извинете, мобифона, по който ми отговаряте, беше мой. Днес го забравих на един парапет на улица...
- Не знам нищо, госпожо! Аз току-що го купих от един африканец...
И ú прекъснах разговора. Па размислих - при сегашната техника ако ме открият и обвинят в кражба - направо ще ме депортират в България. Я да заменя СИМ картата му с друга, с нов номер! Тaка поне ще си го ползвам спокойно - никой няма да разбере.
Та това е историята на моя мобифон. И ето сега - след като съм го ползвал толкова време - взе че изчезна. Това е то, като не съм го купувал- Бог ми го взе. Бог забавя, но не забравя... Има ли смисъл да се обаждам в полицията, или да го търся в Бюрото за загубени вещи като оная ненормална.
Ненормална, ненормална, но я все пак и аз да позвъня като нея на собствения си номер.
- Да - отговори ми учтив женски глас. - Кого търсите? Мога ли с нещо да Ви помогна?...
- Този мобифон, по който ми отговаряте, е мой! - със заплашителен тон я уведомих веднага. - Даже да сте го купили от пазара, аз си го искам...
- Много се радвам, че така бързо Ви открих. Вече мислех да го занеса в Бюрото за загубени вещи. Вие го забравихте на седалката в автобуса. Преди да излезете, аз Ви извиках, но Вие не чухте. Изтичах след Вас, за да Ви го дам. Аз се намирам на юг, между Ричмънд и Уимбълдън.
- О-о-о, много далеко! До Вас трябва да пътувам два часа. Не може ли да ми го донесете поне до центъра?
- Не се безпокойте! Дайте си адреса и веднага ще Ви го пратя по пощата. Утре ще си го получите.
Дадох ú адреса си. След това позвъних още веднъж, за да разбера дали вече е изключила мобифона и сменила СИМ картата, но жената ме успокояваше:
- Не се тревожете, аз няма да правя разговори от Вашия мобифон. Ей сега го опаковам и отивам до пощата.
И така - загубеният вчера мобифон, днес го получавам с препоръчана пратка. Свои пари похарчила жената, за да ми го изпрати.
Я дай да го пробвам. Да - невредим е. А и кредита си е всичкият - наистина не е провела нито един разговор. Ха! И писмо ми е написала. Я да видим какво е измислила.
Драги собственико на намерения от мен мобифон, много се радвам, че успях да Ви открия навреме и да доставя радостта да Ви върна мобифона.
А з с ъ м а н г л и ч а н к а и не мога да разбера тези чужденци.
Миналата година аз имах точно такъв мобифон. Като купувах рози на едно кръстовище, забравих си го на парапета. След половин час го потърсих, но продавачът каза, че нищо не бил видял. Само една връзка осъществих с моя номер, откъдето ми казаха, че някакъв черен го бил продал. След това номерът ми повече не отговори, пропадна, сменили са го... Не го открих и в Бюрото за загубени вещи. Вероятно продавачът на рози си го е взел, защото в един разговор по-късно дочух, че тези розопродавачи били чужденци, от някаква си Бългериа и не връщали намерените вещи.
Та... аз взех мобифона Ви, за да не попадне в някакъв такъв чужденец и да съм сигурна, че поне Вие ще си го получите обратно!
Колко ли пъти прочетох това писмо! Събудих се след полунощ и повече не заспах. Как можах аз да попадна в тълпата на опетняващите името България!...
Сега опаковам мобифона и ú го изпращам със съхранената нейна СИМ карта. Ще сменя и адреса си, за да не ме открие англичанката.
- Бог е справедлив, нали?!- промълви замислен събеседникът ми и задълго се умълча...

Септември 2001 г.
Авторът Никола Филипов е роден през 1948 г. в Асеновград. Завършил е физика в Пловдивския университет и следдипломна квалификация към Техническия университет - София. Започва да пише още като ученик и има публикувани стотици статии, очерци, разкази и стихове в над 20 български и чуждестранни вестници и списания.
Първата му книга "Воден през вековете", издадена през 1996 г. е с краеведчески характер, но засяга отблизо и съдбата на бежанците от Македония и Тракия. Книгата му "Как да икономисаме 30% от електроенергия" е ценен наръчник от практични съвети за всяко домакинство. Стихосбирката му "Пленена душа" представлява лирика, посветена на вечната тема в изкуството - темата за любовта и красотата. Сборникът "Що е то Лондон и що прави нашенецът там", издадена през 2007 г. , освен че описва в хумористично-сатирич