Щъркелите и планината

Състояние: Отлично
Издателство: Сиела
Град на издаване: София
Наличност: singular
Ширина (мм): 165
Височина (мм): 230
Дебелина (мм): 37
Корици: Меки

След петнадесет години отвъд океана, затънал в дългове и студентски заеми, младият "американец" се завръща безславно у дома. Целта му - да помоли дядо си за помощ. Но старецът отдавна е прекъснал всяка семейна връзка. Продал е апартамента си в града и се е скрил далеч сред баирите на Странджа. Там го заварва момчето - на границата с Турция, в едно селце разполовено от две махали - българската, опустяла и потънала в забрава, и турската - разтърсвана от суеверие и страх. Всяка пролет туркинчетата в махалата изгарят с треската на Свети Коста, мистичният покровител на вече изчезналите селски нестинари. Неусетно момчето се озовава в центъра на десетилетен раздор, оплетено в лъжите на дядо си, влюбено в дъщерята на деспотичния местен имам. Над планината се спуска пролет, а с нея долитат щъркеловите ята. Разбуждат се призраци от старо време - еничарски, хайдушки, нестинарски - а под прахта на миналите дни проблясват страховити тайни. "Дълбок и провокиращ мисълта роман... пламенно вярващ в изкупителната сила на изкуството. " Бостън Глоуб "Красив и обсебващ, този роман се потапя в болезненото минало и настойчиво пита: до каква степен сме обречени да преживяваме миналото си отново и отново? И в кой момент сме готови да го пуснем и да се освободим?" Чикаго Ривю ъф Букс "Щъркелите и планината" на Мирослав Пенков е книга за припомненото знание, което нестинарите предават с кръвта си от поколение на поколение. За богинята на паметта, която ни носи по реката на времето... и ни отнася. Ритуалът е освобождаване и пречистване, средоточие на надеждата, маскирана като увереност, че човекът може да започне отначало, че може да се изтласка от дебрите на забравата. Потиснатите търсят спасение и утеха в мита. Намират ли го? Можем ли да се утешим, ако прекъснем връзка с корените и земята си? Можем ли да повярваме, че не сме сами, или всичко е лъжа - ялови надежди? Старостта и смъртта, пролетта и любовта са забравените приказки, които светът ни разказва всеки ден. Накъде ще вървим, ако няма кой да помни? А можем ли да решим да забравим доброволно? Много въпроси, а един човешки живот е недостатъчен да ги формулира. "Щъркелите и планината" прави опит да покаже българското като човешко, опит да ни извади от блатото на самобичуване и комплекси. Да не бъдем роби, предатели, недооценени, неразбрани, а само хора - с мозък в главите, със сърца в гърдите - част от света. Мирослав Пенков е български и американски писател, автор на разкази. Следва в Университета на Арканзас, където получава бакалавърска степен по психология, а по-късно и магистърска по творческо писане. Преподава творческо писане в Университета на Северен Тексас. Редактор на литературното списание "American Literary Review". Със свои разкази печели наградата BBC International Short Story Award 2012 и наградата Eudora Welty 2007. Публикува разкази в "A Public Space", "One Story", "Orion", "The Sunday Times", "Granta Online", "The Southern Review", а в България в "Зона-F", "Пламък", "Съвременник", "Сега и антологиите "Точка на Пристигане", "Чудни Хоризонти", "Ласката на Мрака". Автор е на фантастичния сборник "Кървави луни" (Камея, 2000).