Като начало

Винаги съм вярвал, че за да откриеш една необикновена, изумителна, единствена по рода си история трябва просто да попиташ първият случаен минувач на улицата.
Всеки човек е носител на поне една неподражаема притча... на една прекрасна песен... на един зашеметяващ роман... на един достоен за холивудска продукция житейски сценарий.

Не трябва да оставяме своите страници ненаписани и своето повествование само за себе си, защото те могат да бъдат от полза не само за техния автор. Самото писане не е особено трудно. Трябва просто да седнеш пред хартията или компютъра, да отвориш раните си и да започнеш да си спомняш, да преживяваш.
Всичко е много по-лесно и истинско, когато взимаш мастило от болките си, от собствените си истории, терзания, мечти, провали и триумфи.

52 цитата извадени от своя контекст не са история. Те са просто думи... мисли изтръгнати от мястото където винаги са се чувствали щастливи и където честно казано навярно искат да се върнат. Но в случая те са и още нещо – надеждата, че ще ти помогнат да посегнеш към ключа в твоя джоб. Ключът към тайната, която си ти.
На следващите страници ще откриеш 52 апела към теб и твоята ненаписана книга.
Моля те, напиши я! За мен. За себе си. За хората, които те обичат. И за тези, на които твоята история някой ден ще подаде ръка.
Ето, това е хартията. Мастилото зависи от теб.

Иво Иванов