Не ми се беше случвало, но се случи...
Отначало ме беше обзела паниката от отлитащото време...
И от там – неистовото желание да успея да изкажа всичко,
което до сега съм пропуснал да споделя...
Случи се в ранна есенна сутрин, когато едва се развиделяваше...
Продължи в тъмните зимни часове от 4 до 7...
Не беше навик, а необходимост...
Пишех тези стихотворения някак на един дъх...
И бързах да ги споделя във фейсбук...
И чаках с нетърпение отзивите на моите приятели по
страница...
И извън нея...
Оказа се, че те всяка сутрин ги чакат и настояват да не
спирам...
Не спрях...
А се опитвах да спра.
И така... 67 сутрини!
Сега вече наистина съм изрекъл достатъчно и е време да
събера всичките стихотворения на едно място...
Ето ги!
В тази книжка...