„(…) Wunderkind (…) – Константин Иречек, запис в дневника му от 16.02. 1879 г. по повод младия Алеко Константинов

„Той трябваше да бъде убит, защото без смърт няма възкресение. И пак бихме го убили! Мъртвият Алеко е по-необходим от живия… – Илия Бешков

„На „вълшебното дете, „вечното дете, на непослушното дете на българската литература, веселяк, развейпрах, лекомислен и палав, този „проблематичен българин, на когото, приживе и посмъртно, всеки иска да помага, да дава съвети и напътствия – какво да не прави и как да го прави, как и какво да пише и какво да не пише, на човека, „опозорил веднъж завинаги българина, сякаш без него ние щяхме да бъдем различни, на него е посветена тази книга…– Иво Милев

------------------

На Алеко Константинов може да съперничи единствено славата на неговия злополучен герой. Няма български писател с такова огромно присъствие в българската култура, с такова влияние върху самосъзнанието и самооценката на българина, върху самочувствието на интелигенцията ни, играл толкова успешна роля не в областта на виртуално-литературн