Kнигата е пръв опит за изследване на философската система на Емилиян Станев.

Макар да е фокусирано върху ранната анималистика на писателя от 1930-40-те години и особения, философски натоварения образ на животното в нея, изследването чете „целия Станев. За пръв път се обръща специално внимание върху най-късния период в творчеството му от 70-те години (т. нар. „последни разкази) като израз на страстна ангажираност с глобалните проблеми на „епохата и преди всичко като опит за морална философия на науката.

Късният Станев аргументира онова, което ранният анималист-художник е осъществил спонтанно и донякъде несъзнавано в прозата си за природата и животните.

Немският философ Хайдегер също е обект на изследване наред с българския писател. Специален акцент е поставянето му в контекста на Изтока (Дао) и на разбирането на природата и битието, близко до което е и Станев.