Търновград набрал люде, а самият обеднял и посивял. Знат­ните се занимават повече с магии, отколкото с мо­литви, простите го ударили на безгрижие, кражби и просия, а царската власт линее и си стои настра­на, наслаждава се нашият застарял самодържец на боголюбиви слова, на изображения, на женска хубост и всякакви други хубости.

На вечернята се молих богу да ми прости, за­дето напущам светата обител. Молих му се, а бях със сатаната и нарекох сатаната брат господен, та излизаше, че сега заставам между двамата да диря истината, както сме наклонни ние, българите, без да разумяваме, че който постъпва така, това, което днес му е било драго като божие, утре ще загуби цена като дяволско. И не ще знае кое е негово, кое е чуждо, та лесно ще го лъжат и ограбват. Защото познание, придобито с постоянно отрицание, се губи като вода под пясък и който нарича днес зла­тото желязо, а утре желязото – злато, е осъден на вечна бедност...