Десет кратки разказа, които следват динамиката на лични отношения, социални напрежения и крехки човешки състояния – от детството до влюбванията, изневерите и бунтовете. Лишен от излишна поетичност, този сборник впечатлява с автентична човешка топлота. Като късометражен филм, в който тишината е срязана от неочакван обрат, за да изгради нагнетена вътрешна динамика. Уловените гранични състояния рисуват фина, но силно въздействаща картина на интимните женски пространства, в които отекват по-дълбоки социални и културни вибрации.

Между Дунава и морето, в праха на забравени градчета, в руините на лични желания, текстовете на Владаряну събират горещината на асфалта, изпаренията на тялото и копнежа по една невъзможна, но жадувана свобода. Героите в тези разкази се движат трескаво през пространства, които приличат на реалност, но имат консистенция на сън – тревожен, влажен и красив. - Лора Ненковска

Разкази, в които стаеното, а понякога и нарочно премълчаното са по-важната част от общуването. Именно там се случва онази точка на пречупване, отвъд която делникът продължава, но нищо не е каквото е било. Там незабележимите ни жертви имат стойността на жертвоприношение. Елена Владаряну улавя с удивителна прецизност пулса на нашето съвремие – тревожен, синкопиран, крехък като крилца на водно конче, което може да спаси живот. - Ина Иванова

Думи на авторката за българското издание:

Родена съм в град, разположен на около четиресет километра от морето. В юношеските и младежките си години обаче никак не харесвах тази безкрайна водна шир – мечтаех за планини и гори, за изкачвания и скитания с раница на гръб. Не съм си представяла, че през цялото това време, след като напуснах родното си място и дойдох в Букурещ, съм носила морето със себе си. Но когато започнах да пиша, то вече беше там.

Всеки текст от сборника с разкази Август започва от дадено пространство: къща за гости в Делтата на Дунав или в някое крайморско село, град на морския бряг, където усещаш бриза и жегата, заливаща те се на вълни откъм асфалта, или от руините на генуезка крепост. Населих всяко от тези пространства с драми, тревоги и разочарования, с болка и незначителни свободи; накарах хората да се лутат безцелно насам-натам, задушени от горещината и семейните си проблеми, всеки копнеещ за мъничко свобода, която обаче не знае как да постигне.

В текстовете от Август улових едно море и едно лято по задължение – онова айде да отидем и ние поне за няколко дни на море, а не мечтаното летуване, както го преживявахме като деца, когато къщата се пълнеше с гости и сутрините, натъпкани в колата – четирима възрастни и четири деца – се втурвахме към плажа.
Тук морето и лятото са за възрастни. И за жалост приличат на капани, от които не знаеш как по-бързо да избягаш.

Елена Владаряну