Автор: Сибил Лакан
Година: 2026 г.
Страници: 130
Език: Български
Състояние: Отлично
Забележка: Нова.
Издателство: Критика и хуманизъм
Град на издаване: София
Наличност: при доставчик
Корици: Меки

"Баща" - липсата на пълен член при тази толкова важна дума би могла да изглежда парадоксална, когато се знае, че авторката на тази книга е не кой да е, а дъщерята на психоаналитика Жак Лакан - Сибил Лакан (1940-2013). Тя е третото му дете, родено от неговия първи брак. Чрез това заглавие Сибил избира да назове собствения си избор: "да говоря за бащата, какъвто бе за мен Жак Лакан, не за човека изобщо, а още по-малко - за психоаналитика". А какво значи подзаглавието "Пъзел" и дали то по-скоро не е осмеляване да се налучка опипом нов жанр? Отношението на която и да е дъщеря към нейния баща - дори в случаите, когато тази връзка бива етикетирана като щастлива - може би винаги носи в себе си някакво късче от ада. А какво става, ако по този начин обичта на детето бива наранена в самото "място" на извиране на езика?

Тази книга, съставена от ту ослепително режещи, ту меки проблясъци - пробужданията на паметта, - не може да бъде определена нито като роман, нито като автобиография, нито като мемоари. Тя е пъзелът от парченцата желание да изразиш себе си, да бъдеш автентична, - свирепо желание, тъкмо чрез което може би една жена завоюва собствения си език. И свят.

Книгата съдържа цветни илюстрации от художничката Ирина Джонкова.

Сибил Лакан (1940-2013) е третото дете на психоаналитика Жак Лакан. Тя е родена от първия му брак - с Мари-Луиз (Малу) Блонден. Превежда от английски, испански и руски, пише. Познава превъзходно психоаналитичните кръгове в Париж, подлага се на терапия при двама ученици на баща си. Сибил слага край на живота си през ноември 2013 г. Харесвала е само една своя снимка - от детството си. Именно тя стои на корицата на оригиналното френско издание, нея възпроизвеждаме в книгата.