Поемата "Баща на вечността" се роди по един почти мистичен начин. Отдавна разсъждавам върху някои езотерични пейзажи на моя приятел художника Владимир Пенев. Същевременно, когато той прочете първия вариант на поемата не само я хареса, но и предложи нови свои пейзажи, вдъхновени от текста. Така след много разговори стигнахме до идеята да успоредим двадесет и четирите части на поемата с 24 нови пластически видения.

Владимир Пенев се интересува не толкова от архитектониката на конкреатния пейзаж, макар да е сътворил цели серии от великолепни пейзажи - хълмове, загадъчни морски заливи, лагуни, ниви, угари, дървета и пр. Той има изключително изострено зрение за изобразителните параметри и послания на реалността. Но винаги, във всяка негова отделна картина или серия от платна се интересува повече от на пръв поглед необяснимата последователност и вътрешна връзка между предметите на реалността и загадъчните сюжети, в които те влизат и се редуват като неми картини.