За кой ли път в своя живот Гълъбин се почувства прегърбен. Мислите препускаха в главата му. Отново и отново повтаряше събитията. Вече мина седмица от задържането. Първо прекара една нощ в ареста на летището, след това мина през друг затвор за временно задържане. Сега беше в Итаи. Зандан за чужденци, в който имаше хора от цял свят. 1500 затворници излежаваха своите присъди. Най-много бяха тези като него - обвинени в трафик на наркотици. Имаше и други - убийци, изнасилвачи, измамници и крадци.  „Трябва да се изправя - помисли си той. - Аз съм Гълъбин Боевски. Олимпийски шампион, а не муле!