ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПРОЧИТ

Има такива любови! И… слава Богу! Предпоследната ми я причини Красимира Макавеева. От първото прочетено стихотворение, което ме блъсна челно. А това, което взаимно си причинихме като редактор и автор покрай тази книга, не ми се е случвало от години. Тези редове може да са отредени за сериозна литературна критика, но аз няма да пожелавам на авторката бъдещи творчески успехи. Ще й поднеса моите съболезнования. Защото Поезията е болезнено мероприятие. А за нея е твърде късно да се върне на изходното здравословно положение. Дано да й стигнат сърцата, за да износи тази поезия. И… дано твоите сърца да са достатъчни, Читателю, защото независимо дали ще си „безумен или „бездумен – няколко сърца ще ти трябват.

Камелия Кондова, редактор

--------------------
РАЗКОВНИЧЕ

Няма място за тревога.
Времето владея.

И да излекувам мога.
И да разболея.

Мога да иззидам стая
и да те заключа.

После да се припозная
и... да ти се случа.

Да се доизмисля веща.
Пакости да върша.

В спомени да се заклещя.
И да се прекърша.

Тебе, Обич, да пустосам,
че си все невежа!

Поглед с твоя да кръстосам
и да се порежа.

Корени да пусна мълком.
Семена да пръсна.

А пък ти моли се дълго
в тебе да възкръсна.