Бежанци

Състояние: Много добро
Забележка: Почти отлично.
Издателство: Жанет 45
Град на издаване: София
Наличност: singular
Ширина (мм): 140
Височина (мм): 210
Дебелина (мм): 32
Корици: Меки

"Бежанци" на Весела Ляхова споделя скепсис спрямо "разума на историята" и неверие в способността на политическите елити да разбират хората и да им съчувстват. Говорейки за сънародниците ни, принудени през 40-те години на ХХ век да напуснат домовете си в Егейска Македония, романът говори из болящата памет за непростими исторически престъпления, за твърде много предателства, за твърде много жестокост.

И в същото време, въпреки трагедийния си усет за света, "Бежанци" не е потискащо произведение. Да, това не е светла творба, но пък е творба, която носи просветление.

Защото, освен че е глас на автентичната съпричастност към обикновения човек страдалец, книгата твърдо вярва, че във волята и силата му е да опази достойнството си, да удържи в себе си ясна и ярка границата между доброто и злото, да не се пречупи.

Романът описва реални исторически събития: Драмското въстание от 1941 г. , обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война, трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства - турски, гръцки, сръбски, български. Преди по тази тема се мълчеше поради някакви странни разбирания за добросъседски отношения; ала и днес международната обстановка не е престанала да бъде деликатна. И резултатът е един и същ: българската гледна точка към тези събития остава неизказана. А времето си минава... Загиналите гърци в Драмското въстание имат своите паметници, а българските жертви в същите събития са обречени на забвение. С изключение на няколко задълбочени проучвания от българската историография, едно телевизионно публицистично предаване, няколко езиковедски изследвания, едно-две мемоарни свидетелства - всичко на всичко книжовност, която се брои на едната ръка - при цялата си вродена чувствителност към истината нашият народ в този случай като че ли я неглижира. Никакви политически съображения не могат да оправдаят подобна историческа немара. Страданието на хиляди българи заслужава да бъде осмислено, усвоено, за да се превърне от травма в исторически и емоционален опит. От това би имало поне две преки ползи: от една страна, подхранване на доста ерозиралото чувство за национална консолидация; от друга, използване на последната възможност - ако все още съществува такава - да се засвидетелства на потомците на онези българи, които преди десетилетия са предпочели да останат в родните си места като граждани на гръцката държава, че не са изоставени и че чрез дедите си са част от българското си отечество.
Написването на романа се предхождаше от продължителна събирателска дейност и запознаване с научните тълкувания. Чувствам се длъжна да откроя неколцина от авторите, чиито произведения ми бяха от неоценима помощ: българските изследователи Георги Даскалов, Димитър Йончев и Благой Шклифов, както и гръцките интерпретатори на тази тема, сред които особено подчертавам антроположката Анастасия Каракасиду и писателката Дидо Сотириу. Някои от тези хора не са вече между живите, както и повечето от моите преки информатори, прадеди, свидетели на събитията, но знае се, че художествената литература вдъхва нов живот и спасява от праха на времето.

20.06. 2012 г.
Авторката