*Блудна родна не е измислено в аванс име,
то се натрапи в мен без покана.
Гузен за моето раболепие, аз съм длъжен
да извинявам неговата фриволност.

Блудният син е скитник от Добрата стара книга.
С него съзерцавах носталгията и сходно име
дирех, но сиви мисли над нас надвиснаха:
безчет дъщери и синове се скитат по чужди земи!

Блудни ли са те, или някой ги прокуди от
майката Земя? Родината не може да откъсне
живи частици от себе си. Да не би някой да се
грижи мащински за чедата си?

От памтивека държавата обладава родината и
я мъкне по друмищата на Евразия. Чужди я
прелъстяват, свои я насилват, родни я продават.
Да беше век, да бяха два...

Рая на правоверни, желана заради Босфора,
отстъпена от Албион на Господаря на
Сибирските полета, днес заплетена в
паяжината на нов световен ред.

Това е моята родина.
Тъгувам далеч от нея,
а тя ме отпъжда загрижено,
щом блуден при нея се върна...

Петър Доков