Болката заема специално място в творчеството на Андре дьо Ришо (1907–1968) не само защото бележи сензационната поява на автора си на литературната сцена, а най-вече защото концентрирано и впечатляващо зряло за дебют обединява характерните черти на писателския му почерк.

Преоткрит петдесет години след смъртта на Ришо, романът продължава да блести със своята безпощадна истинност, с богато нюансирания си поетичен език и повествователна структура. Чисто човешката перспектива, от която описва любовната история между вдовица на френски офицер, загинал още в началото на Първата световна война, и германски военнопленник, противоречат на тогавашните обществени нагласи и патриотично обагрени представи за порядъчност. Това провокира разгорещен дебат върху литературата и морала не само във френската, но и в чуждата преса. Но полярните реакции на читателите показват, че писателят е засегнал болезнена струна и неговият роман е послужил като катализатор за разрешаване на една табуизирана тема.

От послеслова ще научите повече за този забравен и преоткрит неотдавна и в родината си писател.

Немногото негови снимки са достъпни в интернет, но въпросът за авторските права върху тях остана неизяснен.

Достатъчно е да се изпише името му - Andre de Richaud.