Никос Казандзакис ни отвежда в разгара на Гражданската война в Гърция - брутална, братоубийствена война, която оставя след себе си опустошена земя и изгорени души. Това е война, която увлича всички със своя древен и твърде човешки зов за кръв, за смърт, за мъст. Един свят загива и не е ясно какво ще дойде след него. Човешките съдби и човешките тела попадат между стария и новия свят като между два воденични камъка, които мачкат, късат, смилат.

И докато всички заемат страна, застават един срещу друг и се втурват към бездната, един измъчван от съмнения и еретични мисли свещеник остава верен на Христовия завет и продължава да проповядва милост, смирение, любов и мир.

Поп Янарос не знае защо това бреме е паднало точно на неговите плещи. Не знае дали Господ го чува и ясно разбира, че гласът му е зов в пустиня. Но въпреки това, напук на човешката суета, той ще продължи да вика, да буди доброто в човешките души, да сее семената на любовта в един свят, който щедро полива земята с кръв.