Емоционална любовна история, изпълнена с изненади и обрати, която ни пренася от вълшебната римска атмосфера до красивите средиземноморски брегове на Сицилия. Романът, за който Диего Галдино е наречен „италианския Никълъс Спаркс.

Под сицилианското слънце, на плажовете на омагьосващия град Сикулиана, всяко лято се повтаря прекрасен спектакъл. Стотици костенурки се освобождават от черупките си и едновременно напускат гнездата си, готови да се гмурнат в морето – всички заедно, като вълна в обратна посока. Откакто се помни, Лучия не е пропускала десанта, както го нарича любимата й баба Марта. С изключение на този път: заминава на стаж в голям римски ежедневник. Харесва й да пише за регионалния вестник, но иска нещо повече и сега мечтата й е напът да се сбъдне.

Разбира се, ще й липсват домът й, соленият дъх на морето, уханието от жасмина на баба й и вкусните аромати от кухнята й. И брегът с костенурките. Може би и Розарио… въпреки че разстоянието и раздялата могат да се окажат точно това, от което Лучия има нужда.

Очакват я три месеца в Рим, три месеца истинска журналистическа работа. Три месеца, за да вземе най-накрая живота си в собствени ръце.

Това, което не е очаквала обаче, е да я завладеят очарованието на Вечния град и… сините очи на колегата й – неустоимият американец Кларк Кент. Той постепенно й разкрива красотата на Рим и своето сърце, а Лучия му признава, че иска да остане завинаги в столицата, защото в Сикулиана има само две неща, за които ще тъгува – баба й и морските костенурки. Обещават си с Кларк, че следващия път заедно ще отидат на брега да наблюдават десанта. Но преди това трябва и двамата да вземат важни решения…

Какво ги очаква, знае единствено съдбата…