Гладиаторската война в контекста на историята на Римската република и съдбата на безсмъртния герой – между спекулациите и мита.

В „Бунтът на Спартак българският историк Георги Марков прави опит да отсее фактите от предположенията, да изгради една цялостна и сравнително устойчива представа за могъщия гладиатор, но междувременно да акцентира върху Гладиаторската война, без да я пречупва само и единствено през призмата на съдбата на един човек, независимо какви качества притежава той.

------------------------

Признавам, че изпитвам благородна завист към всеки читател, който за пръв път ще се запознае подробно с историята на Спартак. Моята цел обаче не е да бъда гид в това пътуване, а само спътник.

В хода на Гладиаторската война Спартак и неговите отряди нанасят най-малко осем тежки поражения на изпратените срещу тях римски войски, като последователно разбиват трима претори и двама консули на Републиката. Едва след като Сенатът гласува специален преторски империум на един от най-обещаващите офицери от школата на Сула, едва след като от различните военни театри са отзовани Помпей и Марк Лукул с ветеранските им легиони, бунтът е потушен окончателно. Шокиращите загуби на римляните от войска, която е събрана хаотично, няма добре изградена структура и офицерски състав, хетерогенна е етнически и отделните ѝ групи вероятно имат различни идеи за крайната цел на борбата, изисква по-подробно обяснение.

В тази книга ще присъстват много повече въпроси, отколкото отговори – надявам се в нейния край да сте достатъчно уверени, за да ги намерите сами!

Георги Марков