Състояние: Отлично
Забележка: Нова.
Издателство: Жанет 45
Град на издаване: София
Наличност: dropshipping
Ширина (мм): 130
Височина (мм): 200
Корици: Меки

Българската следа на Димитър Кенаров събира литературни репортажи и есета, вече публикувани в някои от най-престижните американски периодични издания като Ню Йоркър, Нейшън, Бостън Ревю и други. В текстовете читателят ще срещне Георги Марков и Георги Господинов, Юлия Кръстева и Иво Димчев, соцпаметниците и некролозите. Книга за България и българското, и за противоречивите следи, които оставяме след себе си.
"Фактологически добросъвестно, с необходимата аналитична дистанция и с последователно критичен и самокритичен поглед, Димитър Кенаров разказва за своята страна на чужденците. Постепенно, неочаквано и някак изненадващо започваме да усещаме колко много всъщност той я обича, разбира и цени. Есета за познатото, в които през ефекта на отчуждението чуваш гласа на истинския сънародник, способен да обитава спокойно родината си такава, каквато е, да приема хората ѝ такива, каквито са, и да обича и нея, и тях отвъд дежурните романтически илюзии и разкрасителни дискурсивни протоколи. "
Явор Гърдев

"Клишето гласи, че поезията е това, което се губи в превода, но книгата на Димитър Кенаров ме кара да мисля, че това, което можем да намерим в превода, са баналните истини, от които толкова се страхуваме... В това е тайното очарование на тази книга - жонглира с клишета и ги превръща в прозрение. "
Иван Кръстев

Съдържание:

Пролог. Да пишеш на родната си страна като за чужда
Освободеният разум: как Георги Марков разкри истината за българския комунистически режим и плати за това с живота си
Хроника на една предизвествена смърт - кримките на Георги Стоев
Била ли е Юлия Кръстева сътрудник на ДС по време на социализма?
Отрицателни паметници: памет и забрава в София
Memento Mori: българските некролози
Отваряне на хоризонта: бележки за Георги Господинов и българската литература
Разточителната екстравагантност на Иво Димчев
Затварянето на българския хоризонт
Послеслов. Намерени в превода (Иван Кръстев)