Той знаеше, че през войната е извадил късмет. Ружа се сещаше за това, когато лежаха в стаята му, а тя понякога докосваше белезите, обезобразили неговите гърди, и бучките по ребрата, гдето бяха зарасли строшените кости. Дамян не забравяше, че му е провървяло, не искаше да насилва съдбата си. Върна се от Германия с пресен белег на рамото, и пак я заблуждаваше, че е от преди. Той вярваше, че е способен на повече, да даде повече в този живот, отколкото да се залага срещу нечии куршуми. Искаше да работи, да изкове орисията си, не да я търпи. Търпеливи и безмълвни са скотовете. Човеците искат да оставят следа в този свят. Истинските хора го искат. Най-истинските го постигат.

През есента на 1924 г. Дамян Харитонов – българин от Битоля, ветеран от Първата световна война и групов началник в „Обществена безопасност" – е изпратен на специализация в Берлин за борба с контрабандата и тероризма. Заедно с колегата си Андрей Хранов детективът е въвлечен там в разгадаването на афери, чието начало го връща към събития от преди 30 години, когато на власт е Стефан Стамболов. Клането на министър-председател