Царственик или Българска история

Състояние: Отлично
Забележка: Книгата е нова.
Издателство: Гута-Н
Град на издаване: София
Наличност: singular
Ширина (мм): 147
Височина (мм): 210
Корици: Меки

Издадена за първи път в Будапеща през 1844, написана за всички училища в Пеща.

Препис на съвременен български език - Николай Иванов Колев.

Царственик или Българска история, която учи откъде са произлезли българите, как са владели, как са царували, и как са погубили царството си и са попаднали под иго, събрана от Мавро Орбини Латински, Цезар Бароний, Йоан Зонара, Буефир Френски, Теофан Гръцки, Свети Евтимий Търновски, Свети Димитрий Ростовски и други летописци.

"Към моите сънародници българи.
Мои любими сънародници, днес ви представям този Царственик, посветен на вашите прародители и на това откъде те са произлезли, и на всичките техни деяния, даже до падането им, за да видите вие хубаво на какви славни прародители сте внуци, а също и как състоянието на човечеството на този свят не постоянно, но винаги подлежи на промени, тоест благополучието следва злополучието, а злополучието - благополучие.

Отначало нашите прародители с нищо не са се славели, но след това със своята храброст са стигнали до висока степен на слава, както ни съобщават много историци. С времето пак отслабнаха, обезславиха се и попаднаха под иго. Но откъде идва това: от несъгласие, понеже развалиха съюза на съгласието и се разделиха едни на една страна, други - на друга. И така те със съгласието си се прославиха, а с несъгласието изгубиха своята слава. Ето такъв плод ражда несъгласието: което и Господ казва в Евангелието на Матей: "Всяко делящо се царство няма да просъществува. "

Преблагославна работа е, възлюбени, съгласието: защото там, където е то, там е и Бог, както сам Матей казва: "Нека се съберат двама-трима в моето име и осмина ще ни последват", а където е Бог, там се случва всякакво благополучие и всяка работа е полезна.
Бъдете здрави! "
Христаки Павлович, 1844 г.

Христаки Павлович е роден в Дупница през 1804 година в заможно семейство. Получава първоначалното си образование в Дупница, а след това в Рилския манастир. Между 1825-1828 година учи в Мелник при учителя Адам Запекос от Мецово, след което учи в Сяр при Аргириадис. През 1831 година създава светско училище в Свищов, в което се обучават редица видни български възрожденци, а през 1841 година и девическо училище.